Вторник, 28 Април 2026 г.

Само хора със задължения в размер над 10 минимални заплати ще могат да бъдат обявявани във фалит

Физическо лице, което повече от 6 месеца не може да плати задължения за над 10 минимални работни заплати, да има право да поиска да бъде обявено в несъстоятелност. Това предвижда проект на Закон за несъстоятелност на физическите лица (предстои да бъде публикуван за обществено обсъждане), изготвен от министерствата на правосъдието и на иновациите и растежа, представен днес от министрите Крум Зарков и Александър Пулев.

Законопроектът е свързан с изпълнението на поетите ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост и е поредният, огласен от служебния кабинет, за да може работата по обсъждането им в Народното събрание без забавяне да започне при конституирането му.

С него се урежда т. нар. фалит на потребители, тъй като не засяга малките предприемачи и представителите на свободните професии. Тяхната несъстоятелност се предвижда да бъде уредена в Търговския закон (ТЗ). "Лекс" вече е представял промените в ТЗ, с които се регламентира несъстоятелността на физическите лица-предприемачи – адвокати, нотариуси, частни съдебни изпълнители, архитекти, артисти, занаятчии (повече за тях виж тук), по които се работи още от последното правителство на Бойко Борисов, а бяха огласени за обсъждане от кабинета на Кирил Петков. Преди дни пък ги прие служебното правителство на Гълъб Донев.

"Служебното правителство предприе два различни подхода по сходни теми – несъстоятелността на дребните предприемачи и несъстоятелността на потребителите. Ако за потребителите, с които се занимава този законопроект, искаме да заличим една невъзможна житейска ситуация за длъжника, то за хората с икономическа активност имаме за цел тя да продължи, а не да приключи. За физическите лица-предприемачи трябва да се предложат по-класическите форми на търговска несъстоятелност, включително и стабилизиращи мерки. А за потребителите производството в много по-опростен вариант и е по-бързо", обясни Зарков.

Както е известно, България остана единствената държава в ЕС, която няма законодателство за фалита на физически лица. Тя не е въвела и изискванията на Директивата за преструктурирането и несъстоятелността (директива 2019/1023).

"Бездействието на институциите и нерешителността досега направи така, че длъжниците да не са защитени, а кредиторите не са удовлетворени, а ние рискуваме ЕК да ни накаже. Затова предлагаме законопроект, който следва традициите на българската правна система. Използвахме терминология, позната на доктрината, която да не създава проблеми, а бързо да стане част от решаването на такива", обясни Крум Зарков.

Проектът на служебното правителство за фалита на физически лица залага първо на това, че изпадналият в неплатежоспособност гражданин сам решава дали да поиска да бъде обявен в несъстоятелност. Т.е. това е негово право, а не задължение.

"Това са хора, които са били изправени пред житейско предизвикателство – болест, грешно решение, раздяла и на които системата в момента не дава втори шанс. Но това право на втори шанс е задължително да получат тези, които са добросъвестни. Те са изпаднали в неплатежоспособност поради събитие извън техните предвиждания и контрол, а понякога десетки години плащат лихви и неустойки и не могат да стигнат до главницата", посочи министърът на правосъдието.

Кой е неплатежоспособен

Законопроектът предвижда, че неплатежоспособен е длъжник, който в продължение на повече от 6 месеца не е в състояние да изпълни едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати.

Неплатежоспособността ще се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, а такова е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземанията на определени кредитори. Освен това неплатежоспособността ще се предполага и ако имуществото на длъжника не е достатъчно, за да покрие всичките му парични задължения.

А добросъвестен

За да се открие производство по несъстоятелност за някого, той трябва да е добросъвестен. Законопроектът предвижда, че е добросъвестен длъжникът, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своите действия не уврежда умишлено или поради небрежност интересите на кредиторите си. За "явно несъобразено с имуществото и доходите на длъжника" се приема задължение, чието изпълнение, самостоятелно или в съвкупност с други, е несъвместимо с разходите за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство, на които той дължи издръжка.

Уредени са и серия от хипотези, които изключват добросъвестността. Една от тях е, ако през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност длъжникът не е упражнявал трудова или стопанска дейност по занятие, която да е източник на доходи и не търси активно работа. Недобросъвестен е и този, който се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност (която надхвърля средния месечен доход на длъжника за последните 12 месеца) през последните 5 години.

За да се започне процедура по несъстоятелност не е достатъчно длъжникът да е неплатежоспособен и добросъвестен – той трябва и да има достатъчно имущество, за да покрие разноските в производството и поне частично да удовлетвори вземанията на кредиторите.

Самото производство, подобно на несъстоятелността по ТЗ, се развива пред окръжния съд, на длъжника се назначава синдик, кредиторите предявяват вземанията си, съставя се списък на приетите вземания, формира се маса на несъстоятелността, която изключва несеквестируемото имущество, приема се план за погасяване на задълженията.

За разлика от търговската несъстоятелност, синдикът подпомага длъжника, а не го представлява. А след откриването на производството, длъжникът може да сключва сделки извън обичайното си всекидневие само със съгласието на синдика.

Какво се случва с вземанията

Проектът предвижда, че с предявяването на вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва. А давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност.

От прекратяването на производството по несъстоятелност започва да тече нова давност – но тя е кратката 5-годишна давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите. Освен това се предвижда, че за вземанията в плана за погасяване, които подлежат на незабавно удовлетворяване, започва да тече нова давност от влизането в сила на плана, а ако изпълнението им е отсрочено или разсрочено – от настъпване на изискуемостта.

Последици за длъжника

Длъжникът предлага към молбата за откриване на производството план за погасяване, такъв план може да предложи и всеки от кредиторите или синдикът. Планът се приема от кредиторите и се одобрява от съда. Ако не се стигне до план или той не бъде изпълнен, се преминава към осребряване на имуществото.

Основният стимул за гражданина да поиска да бъде обявен в несъстоятелност е, че след 3 години задълженията му се погасяват.

Законопроектът предвижда, че задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник за удовлетворяване на вземанията, включени в одобрения от съда списък на приетите вземания, се погасяват с изтичане на 3-годишен срок от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, а когато няма такъв – от датата на първия опис на имуществото на длъжника. Като трябва да бъдат изпълнени три кумулативни условия:

длъжникът е заплатил разноските в производството по несъстоятелност;
да е удовлетворил поне частично включените в утвърдения от съда списък на приетите вземания, при условие че цялото негово секвестируемо имущество е послужило за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността;
да не са налице основания за недобросъвестност на длъжника.
А що се отнася до тези, за които съдът е отказал да открие производство по несъстоятелност, защото нямат достатъчно имущество за покриване на разноските и за частично удовлетворение на кредиторите, задълженията им се погасяват с изтичане на 10-годишен срок от влизането в сила на решението на съда, с което е констатирана неплатежоспобността на длъжника.

Трябва да се подчертае, че има пет вида задължения, които не се погасяват с изтичането на три години. И след това длъжникът трябва да продължи да плаща вземанията, обезпечени с ипотека, глобите и имуществените санкции, които са му наложени, както и задълженията си, възникнали от непозволено увреждане, издръжка и възникналите след откриване на производството по несъстоятелност, които са останали неудовлетворени.

Затова след като изтекат три години от приемането на погасителния план производството по несъстоятелност не се прекратява, ако масата на несъстоятелността не е изчерпана – защото то ще продължи за удовлетворяването на тези непогасени вземания.