Историкът Георги Атанасов от Силистра: Дръстър спасява царството на Симеон I

Думата на професора от Силистра за "Войната на буквите"

Петър е първият международно признат български цар, държавата му просперира, казва пред "България Днес" проф. д.и.н. Георги Атанасов Наистина ли това, което ни показва филмът "Войната на буквите", отговаря на фактите, установени от историческата наука, или сценарият е по-скоро художествена измислица, която жонглира с имена и събития от епохата на великите български царе Симеон I Велики и Петър I? Извън клавиатурните битки "за" и "против", които се водят най-вече в социалните мрежи, "България Днес" потърси истината за своите читатели, давайки думата на проф. д.и.н. Георги Атанасов за неговия прочит на събитията.

Филмът "Войната на буквите", който прави опит да се съсредоточи върху финала на царуването на цар Симеон I Велики (893-927) и управлението на цар Петър I (927-969/970), предизвика дискусии с противоречиви оценки от зрителите, най-често негативни. Тук ще пропусна коментарите за художествените достойнства на филма, играта на актьорите, езика, сценария и пр. За цар Симеон I като че ли знаем почти всичко благодарение на богата изворова канава и разработките на водещи наши, а и чужди историци, специалисти по старобългарска литература, изкуствоведи и археолози. Сходна е рекапитулацията за царуването на цар Петър I, където оценките са разнопосочни, и на пръв поглед преобладават негативните.

Има обаче детайли в управлението на двамата царствени мъже, за които се знае малко или се премълчават, поне за пред широката публика. Симеон Велики вече две столетия живее, на първо място, с ореола на изключителен пълководец. Началото на воинската му кариера обаче, ако трябва да сме безпристрастни, може да се нарече даже провал. През 894 г. той не успява да отрази инвазията на маджарите (унгарците), на два пъти армиите му са разбити, унгарците завладяват и опожаряват цяла Североизточна България (базовата територия на царството), разрушават столиците Плиска и строящия се Преслав и даже имат идеята да основат тук своята държава. На практика Дръстър (Силистра) със своята безаналогова крепост (най-силната фортификация в средновековна България от началото на IХ до XV в. според оценката на археолозите и самия цар Ив. Шишман през 1388 г.) спасява Симеон I с остатъците от армията му.

Последните години благодарение на археологическите разкопки и новооткрит препис от А. Турилов на "Сказание за Железния кръст" знаем, че цитаделата на Дръстър е забележителната Мундрага, че именно в тази Мундрага е Преславният дом на Дунав, построен от кан Омуртаг в началото на IX в., в който се настанява и цар Симеон 894-896 г. Прочее може и да е малко пресилено, но според мен, ако не бе непревземаемата дръстърска крепост и нейното стратегическо положение, цар Симеон щеше да има нерадостна съдба, а днес тук можеше да е разположена Унгария?!

Благодарение на дунавската крепост и водния път Симеон влиза в контакт с печенегите и с тяхната решителна намеса разбива и прогонва маджарите към р. Тиса, където полагат основите на днешнаУнгария. Като изключим тесните специалисти, печенежката връзка в българската история е слабо известна на "широките народни маси". Към началото на Х в. Симеон изтегля българското население между Дунав и Карпатите (около 400 селища!) на юг от Дунав и освобождава отвъддунавска България за номадската икономика на печенегите. От една страна, губи огромна ресурсна територия, но от друга, постъпва далновидно, подобно на император Аврелан през 272 г., който изтегля римските войски от Дакия на юг от Дунав, защото тази провинция е трудно да устои пред варварските вълни. Прочее мит е, че при Симеон България достига до най-голямото си териториално разширение. Такова има безспорно в посока юг, но без отвъддунавските земи територията е по-малка от достигнатата при кановете Крум и Омуртаг.

Така отвъддунавска България е завинаги загубена. Забележително е, че при традиционната ориентация на номадската варварска икономика към периодични нашествия с цел извличане на ресурси не сме регистрирали нито едно сериозно и безспорно нашествие на печенегите към земите на Първото българско царство до неговата кончина в края на Х и началото на ХI в. Има преки и косвени данни, че печенежката конница се включва в армията на цар Симеон Велики в битката при Ахелой през 917 г.

Дори в последните години на Самуилова България през 1017 г. воеводата Кракра търси помощ срещу ромеите именно от печенегите. Не изключвам вероятността в засадата и обезглавяването на княз Светослав от печенегите през 971 г. да има и българска следа, за което косвено се загатва в "Повесть временных лет". Да не говорим за българо-печенежките бракове, за които пише патриарх Николай Мистик. В тази връзка е основателно извеждането на думата баджанак сред българите от печенг или пачанак, както ги обозначава император Константин Багрянородни.