Понеделник, 06 Февруари 2023 г.

Бедните няма да плащат съдебни такси, при загубено дело, няма да връщат и разходите за него

Наталия Илиева, председател на Националното бюро за правна помощ, даде интервю за "24 часа".

- Г-жо Илиева, какво представлява Националното бюро за правна помощ и кой има право да ползва услугите му?

- Институтът на правната помощ е изключително значим, защото той гарантира, че никой не може да бъде лишен от правосъдие, ако е социално слаб. Всеки гражданин в страната ни има право на равен достъп до правосъдие, за защита на правата си, свързани например с родителски права, издръжка, развод, делба, спорове с монополните дружества и, разбира се, за защитата по наказателни производства.

Правната помощ бе въведена у нас през 2006 г. с влизането в сила на Закона за правната помощ. В него бе посочен кръгът от хора, имащи право да я ползват - хората под линията на бедност, деца в риск, пострадали от домашно насилие, от трафик на хора, търсещи международна закрила.

Националното бюро за правна помощ (НБПП) е държавен орган, който администрира правната помощ и осъществява общо и методическо ръководство на дейността по предоставянето ѝ. То разглежда молбите на гражданите и постановява решения, с които я допуска или отказва. Правна помощ се допуска и от съдилищата и органите на досъдебното производство, които изпращат исканията за определяне на т. нар. служебен адвокат в случаите, в които законът изисква задължителна защита. Тези адвокати са вписани в Националния регистър за правна помощ и се отчитат пред бюрото, което определя възнаграждението им.

Самото бюро е с малка администрация - 23-ма души. Средногодишно със средства на държавата се изплащат адвокатски възнаграждения по повече от 27 хил. решения, като в това число са служебните защити пред съда и досъдебното производство, консултациите, предоставяни, чрез националния телефон за правна помощ и Регионалните центрове за консултиране. На телефон 0700 18 250 двама адвокати всеки работен ден от 9 до 17 ч дават безплатни консултации.

- Парламентът прие промените в Закона за правната помощ, за които министър Крум Зарков заяви, че са важни не само защото са част от мерките, заложени в плана за устойчивост, но и защото са съществена реформа в сферата на правната помощ. Как те ще се отразят на гражданите?

- Промените са изключително в услуга на гражданите и са дълго чакани. Върху тях работихме повече от 2 г. в екип от експерти от НБПП, Висшия адвокатски съвет, Софийски адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, представители на омбудсмана и др. институции с отношение към проблематиката под ръководството на няколко зам.-министри на правосъдието от различни правителства.

Съществената промяна е разширяването на видовете правна помощ, както и кръгът от хора, които могат да се ползват от нея. Досега тя можеше да се ползва с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело, както и за процесуално представителство.

Приетите промени въвеждат ползването ѝ и за извънсъдебни процедури, както и за започване или провеждане на производство за издаване на индивидуален административен акт и за оспорването му.

Това е начин социално слабите, уязвимите или жертвите да получават адекватна помощ при оспорване на решения на администрацията, за представителство пред институции като Комисията за защита от дискриминацията, Комисията по защита на потребителите и др. Правна помощ ще може да се ползва и при алтернативните начини за решаване на спорове, като арбитража и медиацията.

Разширява се и кръгът на хората, като към тях се прибавят и поставени под запрещение, и тези, чието запрещение се иска. И хората с увреждания, чийто месечен доход не е достатъчен да си позволят адвокат, и тези, търсещи или получили международна закрила или ползващи временна по Закона за убежището и бежанците.

Друга важна промяна е, че хората, на които е предоставена правна помощ, защото не разполагат със средства, по преценка на съда ще бъдат освобождавани от съдебни такси и разноски, а ако загубят делото, няма да връщат разходите за защита на бюрото. Досега в зависимост от изхода на делото, трябваше да върнат парите, тоест ако загубеха делото, възстановяваха разноските.

- До този момент хората с психични заболявания не са ли можели да се обърнат към вас?

- Обръщат се и ние търсим основание, за да разрешим предоставянето на необходимата правна помощ. Обикновено водещото е ниският доход на тези хора.

- Колко човека са потърсили правна помощ на телефона?

- През 2022 г. сме издали 327 решения за предоставяне на правна помощ по националния телефон. Те обаче в голямата си степен включват не по-малко от четири консултации, защото един адвокат е дежурен по четири часа и на всеки половин час има поне по едно обаждане. Консултацията е регламентирана в рамките на 20 минути. През регионалните центрове за консултиране сме издали 309 решения.

Имаме нарастване и на правна помощ, която е много специфична и бе въведена в края на 2020 г. с изменението в Закона за убежище и бежанците. Тя засяга представителство на непридружени малолетни и непълнолетни чужди граждани. Това са децата, които идват основно от Сирия и Афганистан у нас. На тях назначаваме адвокати, които ги представляват и им помагат, както в производството по получаване на убежище пред Държавна агенция за бежанците (ДАБ), така и за всякакви други действия, свързани с пребиваването им в страната.

- На всяко дете ли осигурявате помощ?

- На всяко, което влиза непридружено.

- Колко са случаите?

- Адвокати са работили по над 2 хиляди случая т. г.

- Тоест толкова деца са влезли сами у нас?

- Да, те имат един специален регистрационен режим. Регистрира ги ДАБ. След това ни уведомяват и отправят искане да им назначим представител. Той се грижи за детето като попечител. Занимава се с интервюто по Закона за убежището и бежанците пред ДАБ за получаване на статут. Избира личен лекар, училище, дава съгласие то да бъде заведено на екскурзия. Оказва една много сериозна грижа. Основно тези деца се настаняват в сигурни зони в София към съответните регистрационно приемателни центрове на ДАБ, където Международната организация по миграция администрира дейността, свързана с грижата за децата. Настаняват се деца и в Регистрационно приемателен център в Харманли. Те идват тук с надеждата, че ще получат статут и така родителите им ще дойдат. Децата все повече се доверяват на адвокатите.

- На каква възраст са?

- Различна. Има много мънички и на гранична преди пълнолетие. Когато има съмнение дали чужденецът е пълнолетен, се прави специфична експертиза на китката, която определя възрастта. Имаше случай с дете, за което беше стартирала Дъблинска процедура за събиране с чичо му в Швейцария. От там бяха се усъмнили за възрастта на детето и то бе получило първоначален отказ, тъй като бяха преценили, че е по-голямо. За да се даде шанс на момчето, с негово съгласие и след разяснение от страна на представителя му в България, бяха извършени допълнителни частни експертизи на възрастта чрез зъбна снимка и интервю с психиатър и с психолог, специалисти в областта на детско-юношеската възраст. Двете експертизи посочиха, че момчето е непълнолетно. Подкрепено и от правното становище на адвоката беше изпратено повторно запитване до Швейцария, което е положително.

- Само на непълнолетни бежанци ли предоставяте правна помощ?

- Не само. Предоставяме и на лица, навършили скоро пълнолетие, по различни казуси, например родителски права. Ако производството пред ДАБ не е приключило при навършване на пълнолетие, се подава заявление до бюрото, за да се предостави на лицето правна помощ за довършването му.

- Предоставяте ли и правна помощ на украински граждани?

- Имаме 190 решения, постановени по такива казуси, но консултациите са повече.

- Една от дейностите на Бюрото е с жертви на домашно насилие.

- Активно работим в тази сфера вече 2 г. с подкрепата на Норвежкия финансов механизъм по проект "Подобряване до достъпа до правосъдие на лица, живеещи под прага на бедност" със специален фокус върху жени, деца и ромската общност, както и за пострадали от домашно насилие. В три области - Варна, Велико Търново и Стара Загора, се предоставя безплатна правна помощ при домашно насилие. Създадени са мобилни екипи от адвокати и ромски медиатор. Те предоставят изнесени консултации - на място в отдалечени населени места и ромски квартали. Тук ролята на медиатора е изключително голяма. Той е връзката между нуждаещите се от консултации и адвокатите. Около 200 са случаите на пострадали от домашно насилие до момента, по които колегите са работили интензивно. 16 са разрешени щастливо.

- Жертвите сами ли ви търсят?

- Пострадалите първоначално търсят решение за друг проблем, например родителски права или издръжка на деца. Често зад това стои домашно насилие. Тук добрата работа на адвоката е да идентифицира първоизточника на проблема.

Постигнахме добра координация между институциите. Една от дейностите по проекта е създаване на координационен механизъм на местно ниво за защита на жертвите. И в трите области правихме срещи с всички институции. На практика, когато те си взаимодействат, адвокатите успяват за 24 часа да получат от съда заповед за незабавна защита.

- Как става това?

- В случаите, когато пострадал стигне до полицията или кризисен център, колегите оттам веднага се свързват с координатора по проекта, той изпраща адвокат, който консултира жертвата и разяснява какви са правните последици от това да подаде молба по Закона за защита от домашното насилие.

Когато жертвата се съгласи да подаде молба, адвокатът попълва заявление, което ни изпраща. Ние в реално време го разглеждаме, през това време той подготвя документите до съда, който се произнася веднага, защото молбата е редовна. По време на кръглите маси, които организирахме, съдиите споделяха, че когато жертвите подадат молба сами, често тя не е редовна, а тогава не може да стартира процедурата.

- Какво означава нередовна молба?

- Липсват реквизити, които са задължителни по ГПК. Това беше и мотивът да предложим промяна в Закона за защита от домашното насилие, която предвиждаше задължително участие на адвокат в производството пред съда. Не се възприе съвсем.

- Казахте, че имате 16 случая, разрешени щастливо. Разкажете за тях?

- Това е деликатна тема и няма как да навлизам в подробности. Ще маркирам само един от последните случаи, който е доста разтърсващ. За жена на около 70 г. е подаден сигнал за насилие на тел.112. Оттам я насочват към кризисен център. Колегите в него уведомяват нашия координатор в региона и той веднага изпраща адвокат. Колегата каза, че не е виждал такова нещо - жестоки следи от насилие. След разговор с жената се оказва, че тя е насилвана от мъжа си в продължение на 40 г., но не е подавала сигнали, защото той е известен - публична личност, и се е страхувала как ще се приеме това. Адвокатът веднага инициирал производство пред съда. Издадена бе заповед за защита и насилникът бе изведен от дома. По-късно жената сподели, че животът ѝ е започнал отначало.

Друг случай, с който се гордеем, е младо момиче, насилвано от мъжа, от когото има дете, и от неговата майка. Те са ограничавали свободата ѝ да общува и да излиза от дома. Сигналът е подаден от приятелка на момичето.

С помощта на адвокат беше издадена заповед за защита от съда, а наскоро младата жена спечели и делото за родителските права. Вече живее в друго населено място с детето си, започна работа и смята да продължи образованието си.

Работата на Бюрото по противодействие на домашното насилие бе забелязана от Националния координатор на МВР по домашното насилие и след среща и с председателите на адвокатските колегии, в които има разкрити регионални центрове за консултации, бе решено на пострадалите да се дават консултации от адвокати на място - в районните управления, в кризисните центрове.

Вярвам, че при стартирането на тази дейност във всички регионални центрове, които към този момент са 14 в страната, ще постигнем добри резултати.

С промените в закона, които бяха приети тези дни, адвокатските колегии ще имат възможност да ползват безвъзмездно помещения за консултиране. Така ще стане възможно да се открият още такива и към останалите колегии.

Facebook коментари