Понеделник, 06 Февруари 2023 г.

Фирма изхвърляла отпадъчни нефтопродукти в канализацията на Силистра

Фирма изхвърляла отпадъчни нефтопродукти в канализацията на Силистра, разбра КВОРУМ от решение № 71 на Силистренски административен съд, взето на 5 декември 2022 година.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Касационното производство е образувано по жалба на "ЕМАКС" ООД с ЕИК 118549455, със седалище в гр. Силистра, представлявано от управителя М.Г.К., против Решение № 188 от 12.08.2022 г., постановено по АНД № 44 по описа за 2022 г. на Районен съд – Силистра, с което е потвърдено Наказателно постановление № 65/01.12.2021 г., издадено от директора на РИОСВ – Русе.

В касационната жалба са изложени доводи за допуснати нарушения на материалния закон от страна на въззивния съд, а именно, че не е отчетено неспазването на срока по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) относно съставянето на акта след откриването на нарушението, като се твърди, че нарушението е открито много по-рано. Претендира се за прилагане на чл. 28 от ЗАНН поради наличието на всички предпоставки за това. По тези съображения се моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд и за потвърденото с него наказателно постановление, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба Регионална инспекция по околната среда и водите - Русе, действаща чрез адв. В. М. от АК-Русе, изразява становище, че оспорването е неоснователно. Моли за потвърждаване на първоинстанционния акт и за присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна, като споделя изложените доводи за наличие на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на дружеството срещу Наказателно постановление № 65 от 01.12.2021 год. на Директора на РИОСВ - Русе, с което за нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН и чл.164, ал.1 от ЗООС на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева.

Въззивният съд е възприел фактическите констатации на наказващия орган. За да стигне до този извод въз основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства съдът е установил, че "Емакс" ООД гр. Силистра е оператор на "Инсталация за физико-химично третиране на мазут и отпадъчни нефтопродукти", попадаща съответно в т. 4.5. от Приложение № 4 на ЗООС. За експлоатацията на инсталациите и съоръжения на дружеството има издадено Комплексно разрешително (КР) № 490-НО-ИО-А1/2019 г. При извършената в периода 26-28.04.2021 г. проверка на дружеството от служители на РИОСВ-Русе, приключила с КП№ МИ-3/28. 04. 2021 г., е установено, че отпадъчните води от оператора се заустват в канализационната система на гр. Силистра посредством две точки на заустване, както следва:

1. в ревизионна шахта /РШ/ 1, определена като точка за пробовземане /ТП/ 1 в действащото КР, издадено на дружеството, като потокът отпадъчни води се включва /безшахтово/ и зауства в градски канализационен колектор по ул. "Петър Бояджиев", съгласно Договор №101-1/13.03.2019 г., сключен с "Водоснабдяване и Канализация" ООД- гр. Силистра;

2. В РШ, намираща се на площадката на бивш завод за детски играчки "Еми" АД, разположена в съседство на обекта, и се заустват в РШ по бул. "Седми септември" от градска канализационна система.

Установено е, че вторият поток отпадъчни води не постъпва в точката на заустване (ТЗ)1, а попада в градската канализационна мрежа по бул."Седми септември".

Съдът е констатирал, че начинът на заустване на потока от отпадъчните води в две точки е установено в предходно обследване извършено съвместно с представители на "Водоснабдяване и канализация" ООД гр.Силистра, отразено в КП № СЖ-1/17.01.2020 г. Коментирал е, че към момента на извършената проверка втората точка на заустване не е регламентирана в договора между оператора и ВиК дружеството. Съгласно Условие 10.1.2.1 от КР № 490-НО-ИО-А1/2019 г., операторът "Емакс" ООД е имал задължение да зауства смесен поток - пречистени производствени и дъждовни води (след 2 броя каломаслоуловители), непречистени битово-фекални и охлаждащи, отпадъчни води в градска канализационна система, при наличие на актуален договор с ВиК оператор и при спазване на изискванията в него, както и при спазване на изискванията, посочени в Таблица 10.1.2.1., съответно в градски канализационен колектор по ул. "Петър Бояджиев", при определена точка на заустване - Т31. Съдът е приел, че установената втора точка на заустване по бул. "7-ми септември" към датата на проверката не е обект на облигационно отношение с ВиК оператор и заустването в нея е било в нарушение на Условие 10.1.2.1 от Комплексно разрешително № 490-НО-ИО-А1/2019 г. и съставлява неизпълнение на задължението по чл. 126в, т. 2 ЗООС.

Съдът е счел, че образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Коментирал е, че проверката за спазването на комплексното разрешително е извършена в периода 26-28.04.2021 г., констативният протокол за резултатите от нея е издаден на 28. 04. 2021 г., а АУАН е издаден на 04. 06. 2021 г., т.е. в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а предходният протокол за проверка не е предмет на настоящото производство. Във връзка с материалноправната законосъобразност и обоснованост на издаденото НП съдът е преценил въз основа на установените в процеса факти и обстоятелства, че АНО е посочил правилно основанието за ангажиране на обективната отговорност на нарушителя и е определил наказанието в установения минимум от 10 000 лв. съгласно чл.164, ал.1 от ЗООС. Обсъдил е доводите на жалбоподателя в първоинстанционното производство като е приел за неотносимо към процесния спор обстоятелството, че в предходни договори между дружеството и ВиК оператора са договаряни и две точки на заустване, предвид клаузите от последния им договор и условията на издаденото комплексно разрешително. Възприел е за правилна преценката на АНО, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за деяние, което продължава във времето и засяга защитените със ЗООС съществени обществени отношения, свързани с опазване на околната среда и установеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от този вид, тъй като е типичен случай.

Настоящият състав, след проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл. 218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на оспореното решение с материалния закон, намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че нарушението, за което е санкциониран търговеца, е извършено. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.

Несъстоятелни са оплакванията на касатора за неспазването на давностния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН (посочен като преклузивен в подадената жалба) относно съставянето на акта след откриването на нарушението, за което се твърди, че е открито при проверка още през 2020 г. съгласно КП № СЖ-1/17.01.2020 г. При административното нарушение, осъществяващо се чрез бездействие, каквото е настоящото, се установява едно трайно фактическо състояние, изпълняващо непрекъснато състава на административното нарушение през периода, започнал от момента, в който е следвало да бъде извършено дължимото по закон действие и приключващ с извършването му. В случая в изпълнение на Условие 10.1.2.1 от КР№ 490-НО-ИО-А1/2019 г. дружеството е следвало да отвежда всички пречистени производствени и дъждовни води, непречистени битово-фекални и охлаждащи, отпадъчни води в градска канализационна система в градски канализационен колектор по ул. "Петър Бояджиев", при една определена точка на заустване - ТЗ1. Вместо това от страна на дружеството не са предприети никакви действия и същото е продължило да зауства отпадъчните си води в две точки, едната от които - по бул. "7-ми септември", не е обект на облигационно отношение с ВиК оператор и заустването в нея не е предвидено в условията на КР. Към момента на проверката това фактическо положение не е променено, което означава, че неизпълнението на Условие 10.1.2.1 от КР № 490-НО-ИО-А1/2019 г. е налице и съставът на нарушението на чл. 123в, т. 2 от ЗООС е бил проявен в пълен обем, както към момента на предходната проверка, приключила с КП № СЖ-1/17.01.2020 г. , така и към момента на проверката, приключила на 28. 04. 2021 г. При нарушение изразяващо се в бездействие, което се извършва до датата на констатирането му, какъвто е настоящия случай, давностният срок за образуване на административнонаказателно производство започва да тече не от началната дата, на която е започнало бездействието, а от датата, на която е констатирано, като констатираното в различни периоди бездействие преди преустановяването му съставлява различно основание за ангажиране на административната отговорност на дружеството. В случая към 28. 04. 2021 г. бездействието не е било преустановено, т. е. нарушението е било налице, и издаването на АУАН на 04. 06. 2021 г. се явява извършено в рамките на най-краткия от предвидените срокове в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Неоснователни са доводите на касатора, че деянието съставлява маловажен случай. Актуализирането на условията на комплексното разрешително е извършено през 2019 г. През същата година е сключен и актуалния договор между дружеството-касатор и ВиК оператора. До 28.04. 2021 г., когато е констатирано нарушението, е налице дълъг период, през който е налице пренебрегване на Условие 10.1.2.1 от КР№ 490-НО-ИО-А1/2019 г., като дружеството не е преустановило бездействието си дори след издаването на задължителни предписания от Директора на РИОСВ-Русе за пренасочване на отпадъчните води от КМУ-2 към ТЗ1, за което е санкционирано с влязло в сила НП№ 44 / 2020 г., потвърдено с Решението по КАНД № 28 / 2021 г. на АдмС-Силистра. Наличието на възможност за промяна на условията на комплексното разрешително и за сключването на нов договор с ВиК оператора, даващи възможност на дружеството да зауства отпадъчните си води в две точки, не могат да се разглеждат като безспорни факти, извиняващи неизпълнението на актуалните към момента условия на КР, респ. омаловажаващи обществената опасност на извършената административна простъпка. В настоящото производство съдът е компетентен да се произнесе относно това налице ли е нарушение на действащите условия на КР, а не доколко и дали е допустима тяхната промяна. Дефиницията за маловажен случая е дадена в § 1, т. 4 от ЗАНН - "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая факта на неизпълнението на Условие 10.1.2.1 от КР№ 490-НО-ИО-А1/2019 г. е безспорно установен и не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да се счете, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от съответния вид. В този смисъл правилна е преценката на първоинстанционния съд относно липсата на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН и съобразяване от страна на АНО на законово установените критерии за индивидуализация на наказанието съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

В заключение АС - Силистра намира, че обжалваното решение на РС-Силистра е валидно и допустимо. Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото и със закона, поради което следва да се остави в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, формирани от размера на платеното адвокатско възнаграждение. В тази връзка касаторът следва да заплати на РИОСВ-Русе, доколкото последната е юридическо лице на бюджетна издръжка (съгласно чл. 2, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК), разноски в размер на 996. 00 лева.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът решил, че:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 188 от 12.08.2022 г., постановено по АНД № 44 по описа за 2022 г. на Районен съд – Силистра.
ОСЪЖДА ЕМАКС" ООД с ЕИК 118549455, със седалище и адрес на управление в гр. Силистра, ул. "Петър Бояджиев" № 39Б, представлявано от управителя М.Г.К., да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите - гр. Русе разноски по делото в размер на 996 .00 (деветстотин деветдесет и шест) лева.

Решението е окончателно.

Facebook коментари