Кирил Боянов: Къде е Националният съюз на земеделските кооперации и неговия бивш председател, сега министър на земеделието?

По повод публикувания на 18 май т.г. законопроект за представителните браншови организации за производство и преработка на селскостопански продукти, който беше качен за обсъждане на интернет страницата на Министерството на земеделието (МЗм), икономистът и дългогодишен председател на Земеделската кооперация "Дръстър" в Силистра Кирил Боянов представи своята позиция по предложения проект. Тъй като дискусията по този проект е крайно необходима на земеделската общност. КВОРУМ публикува мнението на нашия читател.

"Сред регистрираните над 400 асоциации и съюзи, от които само в пчеларството са 80 по различни нормативни актове, вече 30 години се води битка кой е по-първи и кой има по-голяма представителност пред МЗм или ЕК. С този нов проект, изграден на база научно обоснован критерии-класификатор на икономическите дейности съгласно Закона за статистиката, най-после се въвежда единомислие и порядък. Защото ненужността от досегашното многообразие на съюзи и асоциации не подпомага отрасъла, а доведе до "надцакване между участниците".

Някои олигарси, прикривайки се под маската на защита на собствениците или ползватели на земя, успяха да изкупят земята на бедните селяни с "грижа" за защита на техните интереси.Това многообразие от досегашните структури рекушира и в недоброто качество на представения Стратегически план на България, който беше внесен през пролетта на тази година в ЕК. В провежданите заседания на тематичните работни групи всяка асоциация или съюз се опитваше да лобира в интерес на своята структура. Информацията от проведените обсъждания показва,че структурата на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/ и на картофопроизводителите, изградени на критерии икономическа дейност, предлагаха обосновани и разумни допълнения в Стратегическия план.

Питам се къде бяха БАСЗЗ,АЗПБ,НСЗКБ и много други, без да ги изброявам до пълната им бройка от 400 - с предложения и препоръки по проекта на Стратегическия план? Кой ме попита мен, собственика или ползвателя на земя, за да му гласувам доверие да ме представлява пред държавата..?
Нужен ли е закон за земята

Същите структури след публикуването на новия проект на Закон за браншовите организации правят опит да търсят корелация между новия проект на Закона за браншовите организации/ЗБО/и Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/.
Двата закона имат различна философия и цели за постигане.

Цитирането на чл.9,ал.1,чл.25,ал.4 и чл.9,ал.2 от ЗПЗП регламентира подпомагането,а не представителността и да се търси корелация означава, че не се отчита различната философия на целеползване и предназначение.

Новия Закон за браншовите организации е началото на пътя за изграждане на земеделска камара, каквато съществува в целия цивилизован земеделски бранш за защита интересите на държавата и фермерите.По-нататъшното усъвършенстване на поземлените отношения изискват нов ЗБО,нов Закон за земята,нов модерен закон за кооперациите.

Връщайки се на заседанията на ТРГ и прочитайки предложенията и препоръките на НАЗ, си задавам въпроса "Къде е Националният съюз на земеделските кооперации/НСЗКБ/ и неговия бивш председател, сега министър на земеделието? Пасивността на НСЗКБ или липсата на капацитет за усъвършенстване на кооперативизма в условията на ОСП е причина за неучастие в обсъждането на Стратегическия план.

Вече 30години в условието на променящите се поземлени отношения в условията на пазарна икономика продължава един морално остарял закон за кооперациите с над 150 поправки.Изчезнаха от публичното пространство над 3200 земеделски кооперации.В много области на страната няма областна структура на земеделските кооперации, а изключителен пример за Южна България е, че всички земеделски кооперации са членове на НАЗ.
Последните 5 години от моето членство в НСЗКБ няма нито едно годишно събрание, проведено с годишен доклад на УС и на КС,няма насоки за развитие,липса на подпомагане на ЗК при изготвяне на проекти към ДФЗ и т.н.

Новата обща селскостопанска политика след 2023г. изисква нови критерии за използването на финансовия ресурс, затова трябва да се адаптираме чрез новия Закон за браншовите организации и чрез промени в статута на земеделските кооперации по Търговския закон, да се приспособим към европейските изисквания".