Аварите опожаряват и разрушават Силистра в края на VI век и 200 години тук не живее никой
Трасето на новия водопровод пресича територията на римския регион лагер се налага извършването на спасителни археологически разкопки преди строителните дейности.
Кристиян Михайлов заедно с колегата си Светлана Ганчева от РИМ- Силистра вече близо месец проучват лагера.
Легионния лагер представлява правоъгълна каменна крепост с територия около 180 декара, която е изградена в началото на 2-ри век от 11-ти Клавдиев легион.
"От другите лагери в Римската империя, а и от проучвания на нашия лагер в Силистра знаем, че вътрешността на крепостта е била застроена с каменни сгради. Тъй като тези най-ранни структури от II и III век попадат на много голяма дълбочина и ние не можем да ги достигнем в нашия изкоп, който е по-малко от 1 м и там изследваме. Открихме няколко сгради от четвърти пети век. Когато лагера представа да изпълнява чисто военни си функции се превръща в крепост за цивилно население. Сгради в крепостта са с много масивни, с каменни и характерни подовете направени от дебели хоросанови плочи в средата на V-ти век. Градът е унищожен от хуните. Много е трудно се каже какво се случват тука през втората половина на V-ти век тъй, като имаме много малко свидетелства. Знаем само, че с новото име е Доростол и града е възстановен в края на V-ти и през VI-ти век. Тогава лагера е отново застроен, като открихме четири големи каменни византийски сгради. Нашите проучвания показват нещо повече, че това не е просто крепост, а силно притегателен център за цивилното население, което е търсило защита в рамките на града. Той е тотално разрушен от аварите в края на VI-ти или в началото на VII-ми век и близо две столетия никой не е обитавал територията тук. Отново е заселен през Първото българско царство в IX-ти и X век. Изследването показва, че вероятно става дума за един от кварталите на ранно средновековния Дръстър и че местното население е съставено от много бедни хора. Проучванията показват, че целия район източно от булевард "Македония" представлява огромно гробище, с християнски гробове. През 19-ти век града не излизал извън пределите на булеварда, която очертава градската крепостна стена тогава" сподели за КВОРУМ Кристиян Михайлов.