Руми Петрова: Всеки един стих е преминал през сърцето и душата ми
Предстои официалната премиера на стихосбирката "Признание" – втора по ред през изминалата година за авторката Руми Петрова /RSP/.
Стил и изисканост в червено и черно, какъвто бе и dress-code за поканените гости, които изпълниха зала "Дунав" в духа на положителното очакване и което бе оправдано в рамките на час след това. Това не бе скучната литературна вечеринка, а въздуха просто вибрираше от осъзнати и споделени чувства и емоции, от тайни, мечти и признания…Мултимедийна презентация, музикално озвучаване, професионален фотограф и видео-оператор бяха само част от перфектната организация с изключително внимание към детайла.
За доброто настроение допринесоха уникалните изпълнения на момичетата от балет "ЛиДенс" с художествен ръководител Лидия Маркарян.
След кратката литературна "разходка", вечерта постепенно премина в раздаване на автографи и пожелания лично от авторката и завърши с лека почерпка и чаша шампанско, където гостите споделиха впечатленията си. А те бяха изцяло положителни и примесени с възхита от събитието…
Ето някои от тях:
"Определено имах нужда от подобен заряд"
"Всичко беше изпипано до последния детайл и на мястото си"
"Като че ли бях на концерт или представление"
"Припознах се още в първия стих"
"През цялото време бях с насълзени очи"
"Леко и увличащо, трогващо и изискано"
"Уникална атмосфера, пропита с много чувство и емоция"
"Всички стереотипи бяха разчупени тази вечер"
"Определено това е събитието на годината в този град"
"Благодарим на Руми, за прекрасната вечер и й желаем бъдещи творчески успехи, с които да продължава да ни радва".
34 са творбите в стихосбирката "Признание". "Илюзия", "Слабо място", "Какво направи с мен?", "Споделеност", "Перфектен", "Ангел или дявол" са само част от тях и както сама тя споделя: всеки един от тях е специален за нея.
"Признание" не се появи просто така. Тя е като естествено продължение на първата ми творческа рожба, която нарекох "Парченца от мен" и то точно година след нея. Носи заглавието на водещото стихотворение "Признание" и този път не е с мои илюстрации, както беше в "Парченца от мен". Това сподели в интервю за Общинско радио-Силистра Руми Петрова.
"Избора на формат и дизайн са лично мое дело, като този път предвидих и луксозна версия на изданието с твърди корици, която се получи изключително елегантно и оказа се е предпочитана от читателите заради красивия си външен вид. 34 на брой са стихотворенията в новата ми книга, някои от тях: кратички, но съдържателни и силни, като последното /но не и по важност/, наречено "Сърцето" се получи в колаборация с друг мой съмишленик по перо, в резултат на спонтанно предизвикателство от моя страна", допълни Петрова.
"Преживян е всеки един стих и преминал през сърцето и душата – по прекия път или с цената на дълги агонизиращи колебания, дали това е верния път или не… Но има и стихове, които се пораждат от надеждата, как точно бих искала и как трябва да се случват нещата. Като цяло: всичко може да те провокира и вдъхнови и да проектираш чувствата си върху белия лист. Оттам нататък е лесно, просто се оставяш и разчиташ на Божията дарба, с която ако си белязан просто не трябва да прахосваш…, каза Петрова.
Всеки творец знае, че вдъхновението идва от емоции или чувства, били те и крайни… Тъгата и болката, като че ли често са по-силните играчи в тази "надпревара", а резултата винаги е налице. Именно тогава е почти сигурно, че поне един от читателите ще се припознае в твоя стих и ще изкара своите подсъзнателно скрити вълнения на повърхността, а това е най-високото ниво на признание за един творец, споделя авторката.
"В интерес на истината, първата ми среща с белия лист бе в ученическите ми години и то с мои бързи скици, тъй като аз обичам и да рисувам. А стиховете ми се появиха по-късно. В началото бяха кратки стихотворни пожелания по поводи към мои близки, които с течение на времето съвсем непринудено преляха в стихове, може би тогава, когато истински се сблъсках с нещата от живота. Мое първо, силно, любимо и одобрено от аудиторията си остава стихотворението "Съзнаваш ли?" и което е водещо в първата ми книга "Парченца от мен", споделя Петрова.
На въпроса какъв е отзвукът от представянето на книгата в хотел Дръстър, Петрова сподели, че надеждите и очакванията са се оправдали:
"Определено, моите гости не очакваха това, което им се случи. Някои от тях, смело го определиха като събитието на годината дори… Възхитени са от всеки един детайл, който се постарах да изпипам до съвършенство – само тези, които ме познават, не бяха изненадани.
Балета, мултимедията, озвучаването, самото място – всичко беше като една завършена картинка. Обявих дори и dress-code в червено и черно и цялата обстановка беше изключително стилна, изискана и лежерна в същото време. Вечерта завърши с автографи и лек кетъринг на чаша шампанско. Моя близка сподели: "Имах усещането, че съм на концерт или представление", "Припознах се още в първия стих" , "През цялото време бях с насълзени очи". Това са важните неща за мен – да накараш човека до теб да се почувства добре, да създадеш атмосфера и да оправдаеш очаквания на всеки един от гостите. Е, получи се. Точно заради това предполагам, първо свършиха и екземплярите от луксозната серия на стихосбирката… "
Да очакваме ли нова книга?
"След първата ми книга си казах, че вече ще пиша само за удоволствие и ще ги публикувам единствено на YouTube-канала ми или на страничката ми в Интернет. Същото си казах и след втората…. Но…. "Никога, не казвай никога". Дори се замислям да опитам с лек завой към белетристиката… кой знае… може и да ми се получи", допълни авторката.
След изминалите тегави години, в които "затвориха" душите ни – и физически и психически – няма как да не си пожелая здраве: за мен, моите близки и приятели. За всички. Когато е здрав, човек няма граници. Защото, невъзможни неща няма.
На второ място, пожелавам си повече хубави поводи за вдъхновения и кураж за сбъдване на мечти! На всички вас и моите читатели: Усмихвайте се повече и вярвайте! Раздавайте Любов и светлина и знайте, че всичко се връща….Благодаря за доверието и бъдете благословени! Ще се радвам да ви посрещна отново на премиерата на следващата ми книга, за която дори имам вече някои идеи."
Да пожелаем на Руми Петрова да не спира да вдъхновява и радва читателите с отличителния си вкус към живота и с нетърпение очакваме следващата наша също толкова приятна среща!
***
"Сърцето"
Казват, че сърцето не боли и
Че телом жив си, дорде не спира да тупти.
Понякога заспива то и бие толкоз тихо,
че чуваш крясъка на собствените си мечти.
И мислиш си, че не боли, защото вече не тупти,
а то било в клинична смърт от болките преди.
Болки сладки и горчиви -
тъжни спомени оставили, а преди това – красиви.
От споделени мигове, истини сърдечни,
От чувства плахо появили се,
без контрол разцъфнали и вечни.
"Съзнаваш ли"
Съзнаваш ли как думите ти
нямат тежест вече?
Веднъж, когато всичко ти отрече.
Как сърцето ми кърви и зее,
вместо щастливо да тупти и пее.
И като че леден град душата ми помете,
вместо да се къпе трепетно в дъждеца летен.
Не стига ли това, което дадох -
достойнство, чест и име щом продадох.
От думите красиви и помен не остана.
Потъна всичко във забрава.
И спомените цветни даже изсветляват.
Достатъчно ли бе това, което взе ми?
Или очакваше и още без проблеми?
Сама дойдох, сама оставам.
И пак готова съм да давам.