Кирил Боянов: 30 години правителствата се страхуват да въведат поземлен данък
В КВОРУМ публикуваме част от неговото изследване: "РЕВОЛЮЦИЯТА И ЕВОЛЮЦИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ" по една дългодишна тема, а именно позицията му за поземления данък на земята:
Земята, като основно средство в земеделието от една страна е националната сигурност на държавата, а от друга е продоволственият комплекс за изхранването гражданите на тази страна. Имаме богата мозайка от типове почви и у нас 3% от най-плодородните почви в света са тук. Климатичните условия през някои години са с неравномерни валежи и вече показват, че без напояване няма бъдеще за земеделието. Богати сме на водни ресурси, богати сме на минерални води източник за кръговата икономика. Имаме реки и язовири, които са също воден потенциал.
При прехода унищожихме напоителни системи и днес от 12 млн.дка поливни площи имаме около 1.6 млн.дка. Похвално е сегашното министерство на земеделието прави опити да осигури средства за реконструкция на съществуващите напоителни системи.
Време е микроязовирите строени върху земя на ТКЗС да се прехвърлят от общините на ДП "Напоителни системи" и да се осигурят средства за изграждане на държавна напоителна система от водите на р.Дунав, р.Марица и др. Да се поучим от опита на Гърция, Турция и Румъния от опита как се решава напояването в земеделието. Явно държавата не е в състояние да осигури финансов ресурс и би следвало чрез Стратегическият план за развитие да се планират и средства от ЕС. Източник на собствени средства могат да се наберат чрез въвеждането на поземлен данък на земята, какъвто имат много европейски страни. В първоначалният вариант на ЗСПЗЗ беше записана, че до три години от възстановяването на собствеността няма да има данък.
Изминаха 30 години и всяко правителство се страхува да въведе този поземлен данък. Вече са изградени стопанските субекти, земята е персонифицирана по собственици, развихря се рентиерството. Богати люде политици, депутати, нотариуси, адвокати изкупиха земята на бедният народ. Рентиерството със земя е пословично и все още то се сравнява с хотелите по морето. Не бива да се отъждествява рентиерството със земя с това на хотелите. Земята, като атрактивна стока бързо ликвидна служи за създаване на блага и въвеждането на поземлен данък. Тя ще бъде източник за осигуряване средства за изграждане не само на напоителни системи, но и сигурен източник за социалната политика на една държава.
Проблемът е болезнен, но е крайно необходимо държавническо решение. Искаме да създаваме средна класа в земеделието, искаме да въвеждаме млади фермери на село и ето ви решение чрез поземленият данък.
Примерно до 300 дка притежавана земя да е необлагаема. Олигарсите в земеделието ще се противопоставят, а те са в парламента. Наричам ги олигарси тези, които в живота не са посадили едно дърво, не са отгледали едно животно, а днес много от тях саботират изискванията на чл.37в от ЗСПЗЗ при сключването на споразуменията, като поставят условие за съгласие с висок размер на рентата за да подпишат споразумението. Поземленият данък и тавана от
100 хил.евро за помощите от ЕС ще възстановят малките и средни собственици на земя да се занимават със земеделие, защото вече 12 год.
управляващите от ГЕРБ унищожиха дребният и средният бизнес и се вихри латифундиското земеделие, което не създава поминък в село и принуждава младите хора да абдикират на запад.