Официално представиха книгата "Всички последни неща" на силистренеца Валентин Калинов
В книжарница "Гринуич" в София в края на октомври бе представена първата книга на Валентин Калинов , която трудно може да бъде определена жанрово, но е със сигурност една от тези, които предизвикват интерес и се четат с любопитство. Наречена е "Всички последни неща" и съдържа 24 части, като първата от тях се нарича "изход", а последната "начало на света".
Роденият в 1992 година в Силистра Валентин Калинов е завършил Философия и Психология в СУ "Св. Климент Охридски" и преподава и превежда хуманитаристика, но в първия си литературен опит отказва да въвлича философията. Играта, иронията, езиковата и стилова свобода, провокацията са основните "съставки" на тези барокови в изказа авторови… да ги наречем "монолози", които обаче са така диалогични, така увличат читателя с вътрешната си динамика, че без да усети, може да влезе в задочен спор с автора, а може и да се съгласи с него с искрен смях. Но няма да остане безразличен.
А ето как самият Валентин Калинов е определил "Всички последни неща" в бележката за книгата: "Първоначално исках да напиша книга за унищожението на човека. Когато започнах да пиша, от унищожението на човека не остана много. Останаха, по-точно казано, тези неща, тоест всички последни неща. Само за тях си струва да се говори, и за нищо друго. Някои от главите в тази книга са посветени на детството, други на проблемите на семеизпразването у човека, трети на това, което се нарича любов. Също и на онова, което се сънува денем и нощем. Всички до една, разбира се, са посветени на смъртта, защото писането е разговор с мъртвите. А и без това мъртвите са навсякъде."
Впрочем книгата завършва така: "На любовта трябва да бъде даден шанс".
Роденият в 1992 година в Силистра Валентин Калинов е завършил Философия и Психология в СУ "Св. Климент Охридски" и преподава и превежда хуманитаристика, но в първия си литературен опит отказва да въвлича философията. Играта, иронията, езиковата и стилова свобода, провокацията са основните "съставки" на тези барокови в изказа авторови… да ги наречем "монолози", които обаче са така диалогични, така увличат читателя с вътрешната си динамика, че без да усети, може да влезе в задочен спор с автора, а може и да се съгласи с него с искрен смях. Но няма да остане безразличен.
А ето как самият Валентин Калинов е определил "Всички последни неща" в бележката за книгата: "Първоначално исках да напиша книга за унищожението на човека. Когато започнах да пиша, от унищожението на човека не остана много. Останаха, по-точно казано, тези неща, тоест всички последни неща. Само за тях си струва да се говори, и за нищо друго. Някои от главите в тази книга са посветени на детството, други на проблемите на семеизпразването у човека, трети на това, което се нарича любов. Също и на онова, което се сънува денем и нощем. Всички до една, разбира се, са посветени на смъртта, защото писането е разговор с мъртвите. А и без това мъртвите са навсякъде."
Впрочем книгата завършва така: "На любовта трябва да бъде даден шанс".