Ученици от ЕГ посетиха в Добрич местата, свързани с живота на Йовков
Под всяка снимка грижливо бяха изписани мястото и датата. И ние поставихме нашата снимка в албума, който събира преживяванията ни в училище. И под него написахме: В Йовковия дом, 20 октомври, 2022. На официалната корица на албума пише: "Национална програма, модул "Културните институции като образователна среда".
В рамките на програмата двата десети класа на ЕГ посетиха в Добрич местата, които се докосват до живота на Йовков. Но официалните корици не правят албумите. Затова, след като разгледахме дома, в който се е венчал и живял Йовков, след като слушахме разказа за живота му, ние седнахме да обсъдим какво видяхме и какво почувствахме. Семпли и просторни са стаите в старите къщи. Само най-необходимото е в тях, за да се отвори място за човека, за хората, които ги заселват със себе си. Маса, умивалник, легло, кандило. А е като в храм. Мисълта, че до тях се е докосвал певецът на Добруджа, че е гледал през ей този прозорец редиците войници, отиващи на фронта – мисълта само те кара да се чувстваш особено. Бели стени, сини цветя, Хаджи Димитър и Раковски на стената.
"Усетихме човешката ръка, белила, шарила, подреждала – споделиха учениците - не е като в нашите домове, където друг някой нарежда по последна мода." "Странни" – нарекоха стаите десетокласниците – докато опитваха да си представят как се живее в тях и колко малка и празна трябва да е една стая, за да е достатъчно голяма да побере Човеците на Йовковата вселена.
А в двора ни посрещна Люцкан, с кошницата и с бялата си хризантема. И темата за войната стои до него, свила колена до кладенеца на двора, до улицата, откъдето са минавали Рачо Самсара, Кръстьо Касапина и Люцкан, за да "изгорят в червените пламъци на войната". И в стаите стои Тя, с хладния си дъх, в стаите, попили сякаш от вълненията на автора за това как брат брата убива. Затова ли са толкова хладно-строго-тържествени? Заселихме ги с нашите вълнения, мисли, възклицания. Имаше място за тях. Имаше място и за сериозни философски разговори. Кой е Ницше и кой е Свръхчовекът – с тези разговори по темата направихме първите стъпки към Индже и към следващата ни среща – в Жеравна, когато ще говорим за разказа и за човешко-нечовешкото в него.
И така сложихме нашата снимка в албума, свързан с Йовков. Пъстра снимка. В черно-белия Йовков албум, каквито са повечето албуми на миналото. Едно е да го гледаш от учебника в час, друго е да го видиш – такова, истинско - каквото е било. С черното и бялото на миналото. Но е пъстра нашата снимка. Вижте ни на нея. Позлатихме есенния ден с усмивките си. Научихме нови неща. Почувствахме нови неща. Бяхме по-близо до автора, отколкото можем да бъдем след много изчетени страници за него в учебника. Сложихме нашата снимка. А какво ще сложим в нашия личен албум, морален и емоционален, това още не знаем. То ще зависи от днешния златно-оранжев есенен ден. Ще зависи от това какво и как си мислехме, докато с почит и страх гледахме мълчаливо Йовковата писалка, която е низала броеници думи по черната жица в белите души на хората.
Автор на текста: Грациела Солакова - старши учител по български език и литература
Facebook коментари