Кайнарджа е най-детската община в България

Институтът за пазарна икономика изчисли по преброяването, че в половината общини хората на 65+ са двойно повече от тези до 14 г. Застаряващите региони са скупчени покрай границата със Сърбия и край Дунава.

Едва в осем общини от 265 в България броят на децата до 14-годишна възраст надхвърля броя на жителите над 65 г., като показателят е най-добър в община Кайнарджа (67,8%), следвана Сърница (70,8%) и Гърмен (72,5%).

През 2021 г. делът на населението над 65 г. в цялата страна е 23,5% от общото. Общините с по-нисък дял са 65 на брой, като сред тях попадат големи градове като Столична община (19,6%), Пловдив (20,2%), Варна (20,3%) и Бургас (21,1%). Още 173 общини попадат в диапазона между 20 и 30% дял на възрастното население към общото.

Обособилите още през 2011 г. региони със силно застаряло население са се разраснали значително за 10 години, а в някои случаи дори се образуват нови региони с по-сериозно застаряване, като например част от Родопския регион.

Изводите от темповете на застаряване и коригираните с преброяването актуални данни имат и конкретни последици за редица политики, особено в социалната сфера. Дяловете и разпределението на възрастните са от значение за:

- Развитието на местните пазари на труда – въпреки че общото здравно състояние на населението като цяло се подобрява в последните години, има предел на възрастта, след който активното участие на пазара на труда става все по-трудно. В резултат на това бързо застаряващите райони ще срещат все по-големи трудности в привличането на нови инвестиции в бъдеще, които от своя страна могат да доведат до обрат в миграционните процеси и привличане на по-млади хора.

- Структурата на пенсионната система – бързият ръст на хората в пенсионна възраст означава, че при доминиращата у нас разходо-покривна пенсионна система осигурителната тежест върху работещите нараства, повишава се и натискът върху бюджета за дофинансиране.

- Разпределението на социалните услуги – териториалното разпределение на възрастните хора е сред важните индикатори за планиране на потребностите от социални услуги – от клубове през старчески домове до патронажна грижа.

Динамиката от последното десетилетие пък посочва и къде най-вероятно тези потребности ще нарастват най-бързо.

- Структура на здравната система – застаряващото население означава и повишени нужди от здравна грижа. Това от своя страна има преки последствия за планирането както на болничната мрежа, така и за осигуряването на достъп до лекарства в по-отдалечените райони.

(От бюлетина на ИПИ)

Снимка: Народно читалище "Родина" с. Голеш, община Кайнарджа