Дебютен роман на родения в Силистра Валентин Калинов
Валентин Калинов (1992) е роден в Силистра. Завършва философия и психология в СУ "Св. Климент Охридски". Преподава, превежда хуманитарна литература, пише. "Всички последни неща" е първата му книга, съобщава БНР.
"Само една дума, а всичко опира до нея. Тази е думата, която стои зад лицето, зад погледа на очите, зад мълчанието. Тя ще си остане ей така между другите думи, разбира се, понеже това е една от край до край непроизнесена дума, дума, която никога няма да бъде произнесена на глас, но тя трябва да си остане непроизнесена, а и как човек да произнесе тази дума, след като човек може да говори само за онова, което не му принадлежи, да се захласва по него, да го превръща в обект на своите блянове и сънища, но онова, което му принадлежи истински, тоест онова, което е негово собствено, това истинско нещо, което му принадлежи безусловно, то всеки път остава от край до край скрито за човека, той изобщо не подозира за съществуването му вътре в себе си и затова думите, които изрича, никога не могат да се докоснат до това собствено нещо и затова е напълно възможно, и дори най-често така се случва, че човек може да разкаже живота си надлъж и нашир и да се отдаде на излияния, в които да говори цели часове за себе си и да се обяснява за бляновете си и за житейските си планове, и пак изобщо да не спомене тази една дума, която е най-важна за живота, която е определяща за това какъв е бил и какъв ще бъде той, думата, която е първа и последна за този живот…"
Чуйте разговора на Радослав Чичев с Валентин Калинов, който започва от идеята да се напише този роман.
"Само една дума, а всичко опира до нея. Тази е думата, която стои зад лицето, зад погледа на очите, зад мълчанието. Тя ще си остане ей така между другите думи, разбира се, понеже това е една от край до край непроизнесена дума, дума, която никога няма да бъде произнесена на глас, но тя трябва да си остане непроизнесена, а и как човек да произнесе тази дума, след като човек може да говори само за онова, което не му принадлежи, да се захласва по него, да го превръща в обект на своите блянове и сънища, но онова, което му принадлежи истински, тоест онова, което е негово собствено, това истинско нещо, което му принадлежи безусловно, то всеки път остава от край до край скрито за човека, той изобщо не подозира за съществуването му вътре в себе си и затова думите, които изрича, никога не могат да се докоснат до това собствено нещо и затова е напълно възможно, и дори най-често така се случва, че човек може да разкаже живота си надлъж и нашир и да се отдаде на излияния, в които да говори цели часове за себе си и да се обяснява за бляновете си и за житейските си планове, и пак изобщо да не спомене тази една дума, която е най-важна за живота, която е определяща за това какъв е бил и какъв ще бъде той, думата, която е първа и последна за този живот…"
Чуйте разговора на Радослав Чичев с Валентин Калинов, който започва от идеята да се напише този роман.