Семействата със средни доходи и деца в Силистра са на 100 лева от бедността
Доходите под 504 лв. са мизерни, определи правителството. Семейства с деца едва свързват двата края.
Семейства на работещи българи, които получават средна заплата, се оказват пред прага на бедността.
Правителството реши, че всеки български гражданин, който разполага с по-малко от 504 лева на месец през 2023 г., живее в мизерия. Увеличението на линията на бедност е с 22% в сравнение с 2022 г., или с 91 лв., като е най-голямото за последните 10 г.
Сметките показват, че много семейства, в което и двамата родители имат добри професии и работят, едва ще свързват двата края. И то според данните на официалната статистика.
Например в Силистра, където НСИ определи 1225 лева средна работна заплата към края на юни, четиричленно семейство с две деца и двама работещи разполага с общ доход от 2450 лева. Така на човек от домакинството се падат по 612,5 лева. Сумата е много близка до линията на бедността. Подобна е ситуацията в Благоевград, където взимат средно по 1139 лева, в Хасково /1163 лв./ и във Видин /1180 лева/.
Синдикатите поискаха да се включат основните храни
В същото време от КНСБ изчислиха, че линията на бедността трябва да бъде не 504 лв., а 541 лева през 2023 година. От синдиката отбелязват, че предложението на властите се базира на вече остарели данни за средния разполагаем доход от 2020 година и анализи от 2021 година. И затова направените изчисления не са адекватни.
За да бъде отразено потреблението на домакинствата с ниски доходи при изчислението на линията на бедността, трябва да бъде включена и информация за инфлацията от малката потребителска кошница, която бе отменена като методика през миналата година.
В тази кошница влизат основните храни, които няма как да не се купуват и чиито цени хвръкнаха най-много. Според КНСБ с включването им ще бъде отразено потреблението на домакинствата с ниски доходи. Така, според синдиката, линията на бедност трябва да се увеличи с почти 31% спрямо 2022 година.
От КНСБ препоръчват и прецизиране на методиката при определянето на линията на бедността в страната. Трябва да бъдат дефинирани минималните потребности, които да гарантират социалния минимум на лице от домакинство.
Синдикатът припомня още, че през последните две години е бил направен компромис при определянето на линията на бедност в страната и са утвърдени размери с изоставане. Например през 2021 година тя е в размер на 369 лева вместо 431 лева, а през 2022 година - 413 лева вместо 460 лева.
Вдигането на прага на бедността ще повиши доходите на 670 хил. хора с увреждания и на още 96 200 бедни българи, които са на помощи.
В момента 1,532 млн. души живеят с доходи под линията на бедност.
Семейства на работещи българи, които получават средна заплата, се оказват пред прага на бедността.
Правителството реши, че всеки български гражданин, който разполага с по-малко от 504 лева на месец през 2023 г., живее в мизерия. Увеличението на линията на бедност е с 22% в сравнение с 2022 г., или с 91 лв., като е най-голямото за последните 10 г.
Сметките показват, че много семейства, в което и двамата родители имат добри професии и работят, едва ще свързват двата края. И то според данните на официалната статистика.
Например в Силистра, където НСИ определи 1225 лева средна работна заплата към края на юни, четиричленно семейство с две деца и двама работещи разполага с общ доход от 2450 лева. Така на човек от домакинството се падат по 612,5 лева. Сумата е много близка до линията на бедността. Подобна е ситуацията в Благоевград, където взимат средно по 1139 лева, в Хасково /1163 лв./ и във Видин /1180 лева/.
Синдикатите поискаха да се включат основните храни
В същото време от КНСБ изчислиха, че линията на бедността трябва да бъде не 504 лв., а 541 лева през 2023 година. От синдиката отбелязват, че предложението на властите се базира на вече остарели данни за средния разполагаем доход от 2020 година и анализи от 2021 година. И затова направените изчисления не са адекватни.
За да бъде отразено потреблението на домакинствата с ниски доходи при изчислението на линията на бедността, трябва да бъде включена и информация за инфлацията от малката потребителска кошница, която бе отменена като методика през миналата година.
В тази кошница влизат основните храни, които няма как да не се купуват и чиито цени хвръкнаха най-много. Според КНСБ с включването им ще бъде отразено потреблението на домакинствата с ниски доходи. Така, според синдиката, линията на бедност трябва да се увеличи с почти 31% спрямо 2022 година.
От КНСБ препоръчват и прецизиране на методиката при определянето на линията на бедността в страната. Трябва да бъдат дефинирани минималните потребности, които да гарантират социалния минимум на лице от домакинство.
Синдикатът припомня още, че през последните две години е бил направен компромис при определянето на линията на бедност в страната и са утвърдени размери с изоставане. Например през 2021 година тя е в размер на 369 лева вместо 431 лева, а през 2022 година - 413 лева вместо 460 лева.
Вдигането на прага на бедността ще повиши доходите на 670 хил. хора с увреждания и на още 96 200 бедни българи, които са на помощи.
В момента 1,532 млн. души живеят с доходи под линията на бедност.