Понеделник, 26 Септември 2022 г.

850 лв. минимална заплата от януари, ако слушаме Европа

Европейският парламент прие директива за адекватни възнаграждения.

Служебният министър Лазар Лазаров предложи 770 лв.

Минималната заплата може да стане 850 лв. от началото на 2023 г., показва анализ на trud.bg. Това ще стане факт, ако формирано след изборите правителство приложи възможно най-стриктно новата директива на ЕС за определяне на адекватни минимални възнаграждения в страните членки. Директивата беше приета в сряда от Европейския парламент с голямо мнозинство. 505 членове на парламента гласуваха "за", само 92 гласа бяха "против" и 44 "въздържал се".

"Хората наистина се борят да свързват двата края. Нямаме време за губене, работата трябва отново да се отплаща", каза при обсъжданията в европарламента депутатът и съдокладчик по директивата Агнес Йонгериус.

Според директивата страните членки на ЕС трябва да въведат мерки, за да гарантират редовното и своевременно актуализиране на минималните заплати, за да се запази тяхната адекватност. Като се посочва, че целта е да се гарантира достоен живот. Това означава при висока инфлация да се вдигат и минималните заплати.

Но директивата на ЕС не въвежда задължение за страните членки да увеличат минималните заплати, нито дава точна формула за определянето им. Вместо това в директивата е записано, че критерии като 50% от среднта заплата за страната или 60% от медианната заплата, може да се използват като критерии за това дали минималната заплата в една стана е адекватна. Медианната заплата е тази, при която точно половината от работещите получават по-малка заплата, а другата половина взимат по-голяма. Медианната заплата е много по-ниска от средната, защото има малко на брой хора с изключително високи заплати, което вдига и нивото на средната заплата, но оказва по-малко влияние върху медианната.

Дори правителството да реши минималната заплата да бъде определяна като 50% от средната за страната, отново има различни възможности за тълкуване. Например дали ще се използавт последните налични данни за средната заплата, или последните данни за една цяла година. Като в директивата на ЕС не е посочено кои данни трябва да бъдат използвани.

Служебният министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров не отдавна каза, че служебното правителство ще предложи минимална заплата от 770 лв. Тя е сметната като 50% от средната месечна заплата за цялата минала година, тоест за 2020 г. Ако тя влезе в сила от 1 януари 2023 г. реално ще бъде определена на база на заплатите, които са получавани две години по-рано. А като се има предвид, че трябва да действа до 1 януари 2024 г., се оказва че за минималната заплата за декември 2023 г. са използвани данни за получаваните заплати три години по-рано. Което при висока инфлация и бързо променящи се цени не е много коректно. И противоречи на изискването на евродирективата за "своевременно актуализиране на минималните заплати, за да се запази тяхната адекватност". Според последните данни на НСИ средната заплата за юни е 1710 лв. А 50 на сто от нея правят 855 лв.

От социалното министерство са разработили и още един вариант за определяне на минималната заплата. Той предвижда при спад на икономиката минималната заплата да е 45% от средната за две години назад, но не по-малка от миналогодишната. В този случай обаче, ако през 2023 г. има спад на икономиката, минималната заплата за 2024 г. няма да бъде повишена, въпреки че тогава икономиката вече може да е излязла от кризата и доходите на хората да растат нагоре.

По браншове

Бизнесът иска отмяна на "клас" за стаж

Бизнесът и синдикатите са на противоположни мнения какъв трябва да е размерът на минималната заплата.

Според бизнеса не е коректно минималната заплата да е 50% от средната за страната, защото средната заплата е брутна, заедно с допълнителното възнаграждение за професионален опит и трудов стаж (така наречения "клас"). А минималната заплата е без добавките за стаж. Това става ясно от официално становище на АИКБ по отношение на формулата за определяне на минималната заплата.

Затова според АИКБ един от вариантите е да бъдат отменени добавките за стаж. А другият вариант е НСИ да обявява не средна заплата, а друга величина, в която не са включени допълнителните възнаграждения за професионален опит и трудов стаж.

Според АИКБ по-добър вариант за определяне на минималната заплата е 60% от медианната, а не 50% от средната заплата. Причините за това са, че хората с много високи доходи вдигат размера на средната заплата. А освен това с повишаването на минималната заплата нараства и средната.

Освен това според бизнеса най-удачно е да бъдат договаряни минимални заплати по браншове. А минималната заплата за страната да бъде най-ниската, договорена за някой от браншовете.

Но според Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, заради рекордната инфлация от 17,7% настоящата минимална заплата от 710 лв. трябва да бъди повишена поне със 120 лв.

Facebook коментари