Димитър Гугов от Силистра: Музиката, границите и вдъхновението от България до Монголия

Неговата стихия е музиката. Роденият в Силистра Димитър Гугов е гъдулар, който трудно ще ви остави безразлични към творчеството, стила си и енергията, която влага, докато свири. Мнозина определят етно формацията, която сънародникът ни създава - "Варварските цигулки" (Violons Barbares) като една от най-успешните в Европа. В нея включва французин и монголец. Свиренето извън родината стартира от Страсбург, докато идва моментът, в който вече едва ли е толкова лесно да преброи сцените и държавите, на които е свирил до момента.

Ето какво разказа Димитър Гугов специално за рубриката БГ свят на БТА.

Кога заминахте за чужбина?

В началото на 2000 г.

Кой беше най-трудният момент, преди да започнете да свирите с първата си група?

Първите две години в Страсбург и езиковата бариера. Не говорех френски език и трябваше бързо да наваксам този пропуск. В началото си мислех, че немският и английският език ще са ми от полза, но на място, реалността се оказа по-различна.

В колко държави до момента приблизително ви отведе музиката?

Преди да отговоря на този въпрос, трябваше да погледна статистиката на концертите - 30. Но ако трябва да отговоря на един друг въпрос: За колко дни - отговорът май ще бъде 36 - шегувам се, но много рядко ни остава време да визитираме околностите. Един ден транспорт, един ден за концерт и после един ден за транспорт към вкъщи.

Разкажете ни как се роди "Варварските цигулки" – малко за членовете на групата, за стила музика, който правите, за интереса на колеги Ви към българската музика.

През 2006 бях поканен от немския арфист Рудигер Оперман в неговия проект "Пътят на копринатa" заедно с още 10 музиканти от Китай, Монголия, Индия, Иран, Турция, България (аз), Швеция, Германия, Британия и др. Там за първи път чух монголското типично гърлено и дифонично пеене. Звукът на гъдулката също се смесваше много добре с морин хоора на Енкчаргал. Предложих му да направим група с френския перкусионист Фабиен Гюйо, с когото вече свирех заедно в Grand Ensemble de la Méditerranée. Първият ни концерт беше в Париж през януари 2008 г., и от тогава нещата се развиха много бързо.

От самото начало решихме да ориентираме музиката ни към рока. Запазвайки акустичното звучене, без ефекти и електроника, но търсейки рок енергия. Защо ли? Защото всички имахме това желание. Всеки един от нас беше мечтал е един момент от детството си да свири рок на електрическа китара, но в крайна сметка майка му го бе записала в музикалното училище да свири на нещо друго, не чак толкова фънки.

Една малка част от репертоара ни е съставена от фолклорна музика, но по-голямата част от музиката ни е композирана от нас. Има голяма доза вдъхновение от музикалните традиции на България и Монголия - колко странно, но често става така, че аз предлагам в репертоара монголски интонации, а колегата ми Епи - български...


Групата започва с българска гъдулка, монголски морийн хор и перкусии – колко беше трудно да се напаснете, нямам предвид само да изсвирите нещо заедно в началото?

Не беше трудно да се напаснем музикално. Всичко стана доста бързо в началото. Трудността идваше от културния шок в метода на работа и организация. Беше невероятен житейски урок, че дори и да говориш три общи езика с някого, това не е достатъчно, за да се разбереш с него.

Колко често в чужбина имате възможност да свирите българска музика, да разказвате за нея?

Българска музика свиря на всеки концерт (3-8 пъти на месец). Да разказвам подробно за нея е по-рядко.

А какви са реакциите на тези, които не знаят много за гъдулката като инструмент?

Първо питат как се казва този инструмент, после колко струни има и след това: "Вие сам ли сте го направили?". Звукът на гъдулката се харесва тук и навсякъде, където свиря.

Бихте ли се върнали в България някой ден – да живеете отново тук?

Предполагам, че да. Пристигайки в Страсбург, не ми беше ясно, че е много космополитен град и е на кръстопът между няколко държави. Париж е на 500 км, но с в влака TGV е на 1 ч. и 50 мин. С кола Франкфурт е на 2 часа, Швейцария - на 3 часа, Брюксел и Милано - на 5ч. За музикант, който пътува често, това е много практично.

Коя е сцената, за която все още мечтаете или музиканта, с когото бихте свирили с удоволствие?

Сцената, където има супер настроение! Която дава желание на публиката да слуша внимателно, да танцува, да крещи и да се забавлява.