Диамантът на силистренската баскетболна школа
Първото издание на рубриката е посветено на едно от последните открития на изявената силистренска баскетболна школа.
Става въпрос за юношата на Доростол Михаил Калинов, който макар и на 15 години привлече вниманието на Европейското първенство за юноши до 16 години, провело се в София.
Роденият на 8 януари 2007 година в Силистра национал завърши един отличен сезон с Доростол, след като капитан на юношите до 16 години, ги доведе до 1-то място в Първа дивизия. През лятото той взе участие в няколко лагера на националния отбор, като част от подготовката за Европейското първенство, което се проведе в София в периода 11-20 август.
Макар и най-малък Мишо игра и в 7-те двубоя на лъвчетата, като записа общо 79 минути игра на терена, отбеляза 31 точки , 9 от които от "тройки", спечели 15 борби, направи 16 асистенции и успя да открадне 9 топки.
Пред нашата медия роденият в Силистра гард разказа с подробности за това как е взел решението да се занимава с баскетбол, как съчетава спорта с образованието си, кои хора са му помогнали най-много в пътя му към професионалистите и още.
- Разкажи малко повече за себе си. Как и кога започна да се занимаваш с баскетбол? Какво те запали по играта?
Започнах да тренирам баскетбол на 10-годишна възраст в трети клас. В залата за баскетбол ме покани треньорката Светлана Тодорова, която ме видяла да играя на баскетболните кошове в двора на училището. Когато отидох на първите две-три баскетболни тренировки толкова ми хареса играта и се запалих по нея, че от тогава не съм пропускал тренировка.
- Кои са най-сериозните трудности, през които преминава един млад състезател? Какви жертви изисква следването на мечтата?
Трябват много труд и постоянство, а за да постигнеш целите и мечтите си трябва да се лишиш от неща, които правят твоите връстници извън училище. Те ходеха по купони и различни забавления в тази сфера, а на мен ми се е налагало да тренирам и да почивам, за да съм пълноценен на тренировките.
- Какво те мотивира да продължаваш напред и каква подкрепа срещаш от близките си?
Най-силният ми мотиватор съм си аз самия, тъй като един ден искам да играя в Евролига и НБА. Срещам голяма подкрепа от близките в семейството и от треньорите си – Лъчезар и Светлана Тодорови, на които дължа страшно много и съм много благодарен. Сега през лятото тренирам средно по 7 часа на ден, но се е случвало и по повече. Сутринта се качвам на крепостта, където бягам от 10 до 12 часа, след това стрелям в залата до 16.00 часа. Следва отборната тренировка до 17.30 часа, а след нея оставам отново да стрелям в залата.
- Как успяваш да съчетаваш спорта с образованието? Трудно ли е?
Не е трудно, има ли желание, ще намериш и начин.
- През това лято ти беше част и от младежкия национален отбор на България, който завърши на четвърта позиция в крайното класиране на Европейското първенство в Дивизия "Б". Как видя първенството и как оценяваш своята игра?
На Европейското тръгнахме отлично. В групата победихме Швейцария, Исландия, Чехия и Люксембург и станахме първи. Направихме и силен мач срещу Австрия, с което се класирахме на полуфиналите. Последните два двубоя на първенството ни липсваше отборната игра и на това отдавам, че загубихме тези мачове, макар и съперниците ни да бяха много силни в лицето на Финландия и Белгия. От своята игра съм доволен, като се има в предвид, че съм с една година по-малък и ми липсва още нужната физика. Въпреки това гледах да оползотворя всяка секунда на терена, която ми даде треньора.
- На кои легенди или любими играчи се опитваш да подражаваш - български и чуждестранни? Кои играчи смяташ за свои идоли?
Моите идоли са Майк Джеймс и Шейн Ларкин, а от българските играчи е нашия съгражданин Станимир Маринов.
- Къде искаш да бъдеш след пет години и каква е голямата ти мечта?
Искам до година да продължа развитието си в Европа. От там да стигна до Испания и Лига Ендеса и Евролигата. След пет години искам да съм на възможно най-високо ниво в Европа, като Реал Мадрид или Барселона, а мечтата ми е да достигна до НБА.