Понеделник, 26 Септември 2022 г.

Британка от силистренско село посветена на доброто

Столичното издание "Телеграф" отдели внимание на британката Бернадет Легет, която от 13 години живее в силистренското село Българка, и откакто е в България е отдадена на различни благотворителни каузи.

В Силистра вече всички са чували за Бернадет Легет. Това е британката, която преди 13 години се влюби в България и реши да посвети останалата част от живота си на благотворителността. У нас историята на Берни и на съпруга й Дъглас, отишъл си внезапно от този свят преди година, започва от малкото силистренско селце Българка. Там си купили къща и проговорили първите си думи на български език: "Благодаря", "Добър ден", "Добър вечер", "Понеделник, вторник, сряда...", които съседката баба Гинка упорито им повтаряла.

"Продължавам уроците с баба Гинка. Българският ми не е перфектен, но ми върши работа в общуването с хората и се разбираме", смее се Бернадет, която всеки ден научава нови и нови думи от прекрасния ни език.

И макар с безкрайната си отдаденост в благотворителните каузи да е спечелила обичта и доверието на хората в региона, не смята себе си за нещо повече от обикновен доброволец. В Ирландия, където се е родила, семейството й било многолюдно. Били 12 деца, а тя - петата поред в дългата редичка от малчугани. Имали страхотна майка, но при тази многобройна челяд се налагало децата да се гледат едни други и да си помагат, за да оцелеят. Поглеждайки назад в миналото, Бернадет си спомня многото трудни моменти и гладните години. Може би още тогава се е появило онова пламъче на състрадателността, което не е угаснало и продължава да гори в нея. Казвала си, че нито едно дете на земята не заслужава да ходи гладно. Наложило се да започне работа на 17-годишна възраст, за да помага в издръжката на семейството. Смята се за голяма късметлийка, защото срещнала Дъглас и заедно в разбирателство тръгнали по общия си път.

Смисъл

Във Великобритания Берни последно е работела като служител в застрахователен офис, а съпругът й бил шофьор на камион.

"Когато и двамата престанахме да се трудим на пълен работен ден, решихме да не си губим времето и да се заемем с благотворителност. Оттогава рядко сме "спали". Това осмисли нашия живот", казва Бернадет.

В тази много хубава възраст съдбата решила да ги отведе в Силистренско. Преди 13 години се срещнали с директора на Дома за деца, лишени от родителски грижи "Димчо Дебелянов" в Силистра и попитали с какво биха могли да бъдат полезни. Съпрузите основали благотворителна организация "Подкрепа за домове за сираци в България". В продължение на 7 години те помагали на този дом, като организирали дарителски кампании в родината си - събирали средства, дрехи, обувки, завивки, играчки, техника и въобще всичко, от което момчетата и момичетата имали нужда.

През тези първи години животът на Берни и Дъг минавал между Великобритания и България. Благодарение на тях двамата децата от дома се радвали да прекрасни условия. Берни си спомня как с Дъг искали да доставят по-голяма радост на момчетата и момичетата и да ги заведат на море. Писали до управата на много хотели по Черноморието, но отвсякъде получавали отказ и никой не желаел да ги настани безплатно за няколко дни. Накрая се появил добър човек и децата прекарали една прекрасна почивка, която се повторила и през следващите лета.

Пътувания

Така било в първите седем години - пътували до България, връщали се, събирали помощи в родината си, но след като закрили дома "Димчо Дебелянов", решили да се установят за постоянно в Българка. Оттогава са провели безброй благотворителни инициативи и макар и небогати, се превърнали в едни от най-големите благодетели в областта. В началото било трудно и нямали никаква помощ, но после хората отворили сърцата си и се включвали в инициативите им.

"Има разлика в благотворителността в България и Великобритания. В родината ми всеки дарява. Съществуват благотворителни организации и хората сами ги търсят и помагат - с пари, с вещи, с каквото могат. От самите фирми се обаждат на тези организации и питат с какво биха могли да бъдат полезни, а тук се налага ние да ги търсим. Аз се свързвам с фирмите и ги питам имат ли желание да дарят. Ето сега искахме да закупим 8 легла за кризисния център в Силистра. Ако това бе във Великобритания, до вечерта щях да имам тези легла, много фирми биха се свързали с мен да предложат помощта си. А тук мина цял месец и едва сега се приближаваме към целта. Аз все пак се радвам, че в България нещата се променят и вървим постепенно към модела във Великобритания", обяснява Бернадет.

За подмяната на обзавеждането в кризисния център я потърсили от Женското сдружение "Екатерина Каравелова" в Силистра.

"Заедно с Берни обходихме всички помещения в центъра и направихме един дълъг списък от какво има нужда. После тя пое инициативата в свои ръце, започна да пише писма и да търси дарители", включва се в разговора юристката на сдружението Галя Иванова.
Обзавеждане

За да осигурят тези легла, Бернадет помолила местните власти да отвори щанд, на който да продава дарени плюшени играчки и различни стоки, както и изработените от нея чрез декупажна техника предмети. Така за три дни се събрали над 800 лева и с тях били закупени четири легла и матрака. За останалите четири започнала да пише писма до фирми, до различни институции и най-накрая се намерила една жена, която се отзовала. Следващата цел на Бернадет е да осигури маса, столове, гардероби, нощни шкафчета, тъй като обзавеждането в кризисния център е много старо.

Впечатленията на Бернадет са, че на призивите й за помощ откликват най-вече хора, които не са богати и са изпитали като нея трудни моменти. Много заможни граждани също помагали, но това по-скоро било изключение. Смята, че в последните години в България животът на децата в нужда се е променил към по-добро, макар че има още какво да се желае. Според нея политиката на институциите трябва да се насочи и към състоянието на възрастните хора, защото много от тях живеят зле.

В общуването си с институциите и местните власти Берни казва, че среща голяма подкрепа, но е недоволна от изискваната бумащина. Смята, че чиновниците в България трябва да посещават курсове за добро отношение към гражданите.

Търси подкрепа в социалните мрежи


Почти всеки ден Бернадет пътува с автомобила си от Българка до Силистра и се среща с приятели. Трудно й е без Дъглас и сега върши всичко сама. Социалните мрежи й дават възможност да общува с много хора от цял свят и да споделя информация, както и да търси подкрепа за благотворителните си каузи.

"България е моят дом, тук се чувствам добре и осъществена. Обичам всичко - харесвам крепостта Царевец във Велико Търново, етнографския комплекс "Етъра" в Габрово и всяко кътче от страната", казва Бернадет, която не се чувства чужденка в България. Най-ценни са й приятелите, които среща по пътя на благотворителността, и за нейна голяма радост те стават все повече.

Facebook коментари