Няма нужда от повече часове в прогимназията - децата ще трябва да се прибират по тъмно
На прага на учебната година Председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета и директор на 119-о училище в София Диян Стаматов коментира пред "24 часа" актуалните проблеми пред българските училища.
- Г-н Стаматов, изтече срокът за обществено обсъждане на наредбите за намаляване на учебните часовете в прогимназията от 45 на 40 минути, както и за увеличаването на учебните седмици с малко по български, математика и география, какво ще се случи оттук нататък?
- За голямо съжаление, неизвестността, с която приключва месецът, най-вероятно ще продължи. Това показва единствено, че образователната система се нуждае от предвидимост на действията, които се правят от управляващите я, както и от спокойствие, и от силно финансиране.
В последните 2 месеца няколко наредби разклатиха спокойствието на средното образование - за продължителността на часовете, за броя на часовете в 5-и, 6-и и 7-и клас и най-конфликтната - отменената от ВАС наредба за директорските конкурси. Общото между трите документа е, че не бяха добре представени. Нямаше яснота доколко са смислени и се стигна до нестабилност в цялата система - нещо, от което нямат нужда нито работещите в нея, нито министерството.
- И все пак учениците ще започнат ли през септември с часове по 40 минути?
- Продължителността на учебния час от 40 минути е необходимост много отдавна, за да може да има равнопоставеност на всички ученици и училища.
В момента около 60% от училищата са с часове по 40 минути, защото са на две смени или защото имат целодневна организация, която до голяма степен се приравнява към 2-сменния режим.
Останалите 40% учат по 45 мин. От чисто здравна гледна точка по-добре е продължителността на часа да е 40 минути.
Гилдията на директорите обаче смята, че не е необходима промяна на броя на часовете по български език, математика и география за 5-и, 6-и и 7-и клас по няколко причини.
Първата е, че това ще удължи много престоя на учениците и придвижването им с градския транспорт ще бъде изцяло в тъмната част на деня. Втората е, че в системата има дефицит на учители по математика и български. С тази промяна ще са необходими между 300 и 400 нови назначения в системата. Третата - най-съществена, е, че дали ще се увеличи броят на часовете, или не, докато не бъде направена редакция в учебното съдържание, такава чисто схематична промяна няма да доведе до качествени резултати.
- През пролетта се говореше, че на 15 септември може да има нови учебни програми, а после постепенно ще се променят и учебниците. Ще стане ли?
- Не. Учебното съдържание ще си е същото като миналата година. Работната група, която разглежда промяната му, има удължен период на даване на предложения.
Според мен промяната на учебното съдържание и промяната на учебниците трябва да вървят успоредно.
За да има яснота кое се учи и кое - не, трябва да бъде видимо и от учебниците. Не е редно някой да каже, че нещо е променено - кой разбрал, кой не разбрал, а в учебниците да пише нещо друго.
Редакция на учебното съдържание трябва да се прави при всеки завършен випуск, когато се виждат натрупаните негативи и може да се направи корекция за следващия. А не да се чака с десетилетия нещо, което е ясно, че не съответства на възрастта и на възможностите на учениците, да се поправи.
- Г-н Стаматов, изтече срокът за обществено обсъждане на наредбите за намаляване на учебните часовете в прогимназията от 45 на 40 минути, както и за увеличаването на учебните седмици с малко по български, математика и география, какво ще се случи оттук нататък?
- За голямо съжаление, неизвестността, с която приключва месецът, най-вероятно ще продължи. Това показва единствено, че образователната система се нуждае от предвидимост на действията, които се правят от управляващите я, както и от спокойствие, и от силно финансиране.
В последните 2 месеца няколко наредби разклатиха спокойствието на средното образование - за продължителността на часовете, за броя на часовете в 5-и, 6-и и 7-и клас и най-конфликтната - отменената от ВАС наредба за директорските конкурси. Общото между трите документа е, че не бяха добре представени. Нямаше яснота доколко са смислени и се стигна до нестабилност в цялата система - нещо, от което нямат нужда нито работещите в нея, нито министерството.
- И все пак учениците ще започнат ли през септември с часове по 40 минути?
- Продължителността на учебния час от 40 минути е необходимост много отдавна, за да може да има равнопоставеност на всички ученици и училища.
В момента около 60% от училищата са с часове по 40 минути, защото са на две смени или защото имат целодневна организация, която до голяма степен се приравнява към 2-сменния режим.
Останалите 40% учат по 45 мин. От чисто здравна гледна точка по-добре е продължителността на часа да е 40 минути.
Гилдията на директорите обаче смята, че не е необходима промяна на броя на часовете по български език, математика и география за 5-и, 6-и и 7-и клас по няколко причини.
Първата е, че това ще удължи много престоя на учениците и придвижването им с градския транспорт ще бъде изцяло в тъмната част на деня. Втората е, че в системата има дефицит на учители по математика и български. С тази промяна ще са необходими между 300 и 400 нови назначения в системата. Третата - най-съществена, е, че дали ще се увеличи броят на часовете, или не, докато не бъде направена редакция в учебното съдържание, такава чисто схематична промяна няма да доведе до качествени резултати.
- През пролетта се говореше, че на 15 септември може да има нови учебни програми, а после постепенно ще се променят и учебниците. Ще стане ли?
- Не. Учебното съдържание ще си е същото като миналата година. Работната група, която разглежда промяната му, има удължен период на даване на предложения.
Според мен промяната на учебното съдържание и промяната на учебниците трябва да вървят успоредно.
За да има яснота кое се учи и кое - не, трябва да бъде видимо и от учебниците. Не е редно някой да каже, че нещо е променено - кой разбрал, кой не разбрал, а в учебниците да пише нещо друго.
Редакция на учебното съдържание трябва да се прави при всеки завършен випуск, когато се виждат натрупаните негативи и може да се направи корекция за следващия. А не да се чака с десетилетия нещо, което е ясно, че не съответства на възрастта и на възможностите на учениците, да се поправи.