Четвъртък, 02 Февруари 2023 г.

30-годишният Александър Ястров от Силистра колекционира народни носии

30-годишният Александър Ястров от Силистра колекционира народни носии, за него разкава репортаж на БНР.

От ученик той участва в певчески групи с бабите от селото на родителите си – Главан, и изработва кърпи за глава с мъниста, които добруджанци от района наричат сачак. От ранна възраст е пленен от магията на фолклора и е възпитан да пази традициите.

Колекционерската страст на Александър Ястров се разпалва преди повече от десет години.

"Всичките ми дрехи, носиите са от силистренските села. Имам няколко костюма - помашки, от селата Рибново и Брезница."

"Носията на Главан е близка до алфатарската, с по-тъмни дрехи, не са ярки цветовете, фустите са червени, на райета, на квадрати. Кърпите са черни, кафяви или тъмнозелени, кърпи за глава."

Добруджанската носия е два вида, разкрива Александър. Носията на местните добруджанци се състои от фуста и елек, а тази на преселниците от Румъния е цяла, наричат я чукман.

"Като един сукман."

Сачаци Александър има над 75 броя, като повече от половината е изработил самият той. Казва, че са бели и черни, черните са за траур, белите – за нива, за празник, за ежедневието.

"Интересът ми започна като дете, от баба ми. Аз съм родом от село Главан, там съм раснал. Баба ми, селска жена, с такива дрехи ходеше в ежедневието си – с фусти, с бели сачаци. Винаги ми е било интересно. Събираха се бабите на седянка – да плетат, да предат, през вечер. Аз исках да ходя с нея. Всичките бяха облечени по този начин."

Когато баба му не била наблизо, Александър отварял сандъците ѝ с дрехи.

"Направо съкровища! Кройката на дрехите, ежедневните, които са носели, е същата като на носиите, с осъвременен плат. А тези, с които ходеха да пеят, да играят – вълнени, тъкани."

От баба му е и любовта към народната музика. От ученическа възраст се включва в певческите групи в селото.

"И много песни знам, изключително много. Чуя ли нещо от по-възрастни хора, гледам да го запаметявам и пиша, за да се запомни. Иначе неписаното се забравя. Ако няма хора като мене, ще загине фолклорът, може би."

В семейството му традициите се пазят и спазват.

От 3 години Александър Ястров живее в силистренското село Професор Иширково, третото по големина в общината след Айдемир и Калипетрово.

"Много ми е хубаво на село. Гледам след работа по най-бързия начин да се прибера. Градина, животни – чувствам се по-добре. Направо на свобода!"

По пътя си Александър среща различни хора, но успява да зарази с любовта си към българското всеки един от тях.

Признава, че колекционерството е скъпо удоволствие, но е категоричен, че всичко, което има ще остави един ден на децата си или на някой музей, за да може и други да се докоснат до духа и традициите на фолклора ни.

Снимка: Незабравка Кирова

Facebook коментари