"Цената" на депутата в гласове - в Силистра е една от най-ниските в България

В последните дни оживено се дискутира въпросът с разминаването на броя мандати за различните области в страната и населението в тях. На фона на наближаващите предсрочни избори на 2 октомври темата с това внасят ли резултатите от последното преброяване на населението у нас разместване в броя на мандатите по избирателни райони се обсъжда от социолози и изборни експерти. Оказва се, че липсата на окончателни данни за преброяването на населението в България, което се проведе през 2021 година, сериозно ще изкриви резултатите от вота. Същността на проблема - тежестта на един мандат в различните райони сериозно се е променила от последното преброяване през 2011 г. до днес заради демографската криза и миграцията. НСИ обаче вече публикува прогнозни данни през януари.

Изчисленията според тях колко население на район стои зад един мандат показват сериозни диспропорции, като например: София е с население 1 480 830, а в трите столични района се избират общо 42-ма депутати, което прави около 35 000 души на депутат. А за Видин например, откъдето се избират 4-ма депутати, съотношението е близо двойно по-малко - 18 600 души на депутат.

"Цената" на депутата в гласове в Силистра е една от най-ниските в България, като на Севроизток ни изпреварва само Русе, където мандата е оценен на 22 682 гласа срещу 22 886 в Силистра, но там мандатите са два пъти повече - 8 броя.

Официалните резултати от преброяването обаче се очакват на 3 октомври - ден след изборите. На този фон още на 4 август ЦИК взе решението си за разпределяне на 240-те мандата в 31 избирателни района по същия начин, както на трите последни вота, отпреди актуалното преброяване. Какво да се промени? "Не може моят глас, понеже живея в столицата, да е 50% от гласа на видинчанин. Това нарушава конституционните ми права", казва социологът Мира Радева пред "24 часа". Проблемът е свързан и с това, че при създаването на Конституцията е определено, че най-малките райони не могат да паднат под 4 мандата, и тази квота досега е валидна, фиксирана в Изборния закон. "Въпросът е, че обезлюдяването на страната не спира за тези вече 33 години след 1989-а. В този период имаме непрекъсната миграция на хората от малките населени места, които си търсят хляба, към големите градове и към чужбина. Затова малки избирателни райони стават още по-малки като население, а получават хем фиксиран минимален брой мандати, хем избират кандидатите за тях във властта с в пъти по-малко гласове в сравнение с големите градове и най-вече София", коментира Радева. По този начин, по думите й, излиза, че например гласовете за "Демократична България" се оказват най-скъпите гласове, а тези за партии, които разчитат на ромския вот, са най-евтините и са с привилегии". "Понеже ромският вот е с прираст, а повечето партии разчитат на него, те нямат интерес да коригират минимума от 4 мандата в малките райони. Така обаче страната се вкарва във все по-голямо и по-голямо блато, защото политическите им послания са базирани на слабообразовани и възрастни хора", обяснява още социологът. По думите ѝ по този начин изборното ни законодателство дискриминира младите и активните.

Карта: "24 часа"