Понеделник, 26 Септември 2022 г.

За нещата от живота чрез пиеса за трима стари клоуни на сцената на ДКТ в Силистра

Честита лятна премиера – "Търси си стар клоун" ("Дребна работа за стар клоун") на трупата на ДКТ Силистра! Пиесата е адаптация от режисьора Кристиян Георге, работещ в град Галац, Румъния, който е автор още на сценографията и на музикалното оформление. Авторът е румънско-френският драматург, поет и журналист Матей Вишниек, който живее в Париж. Смятан е за абсурдист и за най-значителния драматург от румънски произход след Йожен Йонеску.
С пиесата, чийто прощъпулник на силистренска сцена бе на 17 юли т.г., през 2013 г. НТ "Иван Вазов" София отбеляза 70-ата годишнината на големия български актьор Марин Янев. Играна е също е и в Ботевград, а вероятно и в други градове у нас. Според театралната критика, "Вишниек се вдъхновява от филма на Фелини "Клоуните" и решава да разкаже историята на трима търсещи работа стари клоуни. През смях и през сълзи те се опитват да ни научат, че животът е много кратък миг и е важно как ще го изживеем" (www.bntnews.bg).

Впечатлението от пиесата е, че е разтърсваща по съдържание, при това е странна и представена в силистренския вариант в смесен в жанрово отношение вид (в съчетание на актьорска игра с куклени аналози и с помощта на мултимедия). Иначе: "Действието се развива в чакалня – широк коридор без прозорци (бел.-важен символ в пиесата) някъде на третия, четвъртия или петия етаж, с два изхода и два реда стъпала, които водят някъде надолу (бел.-в нашия вариант стълбището е едно и води нагоре към затворена врата).
В началото се появява Николо (Станислав Георгиев), който сяда на стол и веднага започва да дреме – близо до импозантната врата в центъра на помещението. Вратата е симетричната ос на тази пиеса. Облечен е във взет назаем вехт костюм и носи износен старомоден куфар, натъпкан с кой знае какво, захвърлен по средата на сцената….и т.н.".

В предварителен план румънският режисьор заяви пред журналисти: "Пиесата разказва как хората се борят за живота и как трябва да се научат да живеят, защото в даден момент в нашия живот всичко просто свършва и затова трябва да се научат да живеят и да го приемат. Героите в пиесата са имали чудесен живот, но не са доволни от това, което са направили и искат да направят нещо друго. Трябва да приемем нашия живот и да го живеем по чудесен и пълноценен начин, за да не съжаляваме накрая". Отново пред медиите директорът на театъра Златина Станева уточни: "Премиерата е извън рамките на традиционната репертоарна политика да поставяме предимно български и класически комедийни спектакли".

И още за постановката, на която Георге е автор също на музикалното оформление и на семплата, но изразителна черно-бяла сценография с единствено ярко червено червено петно в нея – загадката зад вратата в края на стълбището. А именно: "Пиесата е трагикомедия, тъй като не е само драма, поради което зрителите ще се и смеят. В случая клоунът е идентичен с твореца, бил той и актьор, който цял живот оставя на сцената себе си, работата си, труда си, духовната си същност. В един момент, когато физическите и емоционалните сили го напуснат, той става абсолютно ненужен на обществото, както и в пиесата се вижда. Трима блестящи клоуни, които са били във вихъра на своята работа, в един момент стигат до там, че влизат в конфликт, защото само един от тях ще получи ролята, за която се явяват на интервю за работа, за да оцелеят. В днешно време, когато стана ясно, че няма средства за финансиране на сценичните изкуства, ние сме в същата ситуация. Много е трудна работата на твореца" (Златина Станева).

Невероятен по въздействие в стил Шекспир е някъде след средата на пиесата е монологът на Пепино (Михаил Незалзов) – за съжаление не го намерих в оригинала на пиесата (самата тя се намира на страниците на www.liternet.bg/publish27/matej-vishniek/drebna.htm в превод на Огнян Стамболиев). Монологът е от малкото изключения от динамичния задъхващ диалог между тримата герои и раздумката с техните кукли – своеобразното им вътрешно "Аз". Чудни клоуни са Николо и Филипо (Александър Павлов) – негови съперници и партньори на сцената. В пиесата участва и Стефан Станчев. Модерна или поне невиждана на силистренска сцена е режисьорската разработка – трудна за пресъздаване, но получила се ефектна за зрителя, на когото му се дава възможност от време на време да си "почива" от ударни словесни и сценични моменти.

Макар и "различна", най-новата премиера на силистренския ДКТ Силистра има място в неговия репертоар и дано намери своя път към зрителя в днешното сложно откъм взаимоотношения между хората време. А и самият цирк, т.е. животът, не е това, което е бил някога...в миналото, респективно в младостта и в зрелостта дори (в перифраза това е твърдение на един от героите, с което другите двама са съгласни).
Трактовката би трябвало да направи впечатление и на театралната критика, ако изобщо надникне в малката, но уютна зала на силистренската Мелпомена. Да не забравяме, че Силистра е на един сън от София, независимо дали пътуваш с личен или с обществен транспорт. Друг е въпросът, че тук има театрална традиция от сто и петдесет години, през 80 години от които е налична и професионална трупа.

На финала: цветя от народния представител Ивелин Статев, от кмета д-р Юлиян Найденов и от областния управител Катя Кръстева, заедно с нейни специални поздравителни адреси до режисьора Кристиян Георге и до екипа на ДКТ, осъществил пиесата. И една торта от две дами - Таня и Нели, благодарение на чието менажиране силистренци гледат пиеси и от други театри.
За по-любознателните руски сайт представя пиесите и книгите на румънеца с кариера във френската литература (www.livelib.ru/author/346948/top-matej-vishnek).

Автор: Йордан Георгиев

Facebook коментари