Понеделник, 30 Януари 2023 г.

Новата визия на община Тутракан смути евроатлантиците в България

Симона Йорданова е студентка във Великотърновския университет. Тя избра фасадата на общината в родния си град Тутракан, за да представи дипломната си работа като стенопис, съобщи по-рано БНР. Лодки и Ордена "За храброст" са в основата на рисунката, направена за пет седмици.

Веднага обаче последваха възмутени коментари от български евроатлантици, които съзряха в стенописа Георгиевския кръст и георгиевската лентичка, станали през последните години символи на Руската федерация.

(Георгиевски кръст "За храброст" е награден знак към ордена на Свети Георги – висш орден в Руската империя, даван на низшите военни чинове. Съществува от 1807 до 1917 г. и се присъжда за изключителна храброст, проявена в бой срещу неприятеля. Знакът е висша награда за войници и под-офицери, докато с ордена на Свети Георги се удостояват офицерите.)

Руска провокация или незнание на историята е това?

Според тутраканци това е Ордена "За храброст", който е символ на Тутраканската епопея и освобождаването на града през 1916 година. Но защо някои виждат Георгиевския кръст в стенописа? Отговорът на този въпрос дава историята:

По повод на втората годишнина от подписването на Санстефанския мирен договор и 25-годишнината от възкачването на престола на руския император Александър II младият български княз Александър Батенберг е официален негов гост. А на приема той трябва да се яви със знаците на български орден.

Батенберг лично разглежда всички проекти и накрая се спира на онзи, който съчетава в себе си две от най-популярните за времето си воински отличия. Единият орден е "За военна заслуга", съществувал до 1866 г. във великото херцогство Хесен, а другият е руският "Св. Георги", учреден още през 1808 г. и далеч по-известен като Георгиевски кръст. Защо Батенберг използва тези два ордена е разбираемо – баща му е принц Александър фон Хесен-Дармщат, а майка му – полската графиня Юлия фон Хауке, но и руска придворна дама на император Александър II.

Заради участието си в Руско-турската война в отряда на генерал Гурко бъдещият български княз е награден именно с Георгиевски кръст, а хесенския медал избира заради аристократичното си родословие. От руското отличие той взема и правилата за връчването му и по негово нареждане българското военно министерство официално моли за изпращане на статута на ордена от Санкт Петербург. В българския вариант е записано: "Знакът на тоя орден да служи пред светът в всички времена като доказателство за Милостивото Наше благоволение към военната служба и добро поведение". Според статута, определен от княз Батенберг орденът има 4 степени за офицери и един "особен знак за отличие, установен за награда на нижните военни чинове". През декември 1885 г. и двете степени на войнишкия знак по подобие на руския Георгиевски кръст са увеличени на 4.
Разделение претърпяват през 1886 г. и първата, а в началото на Първата световна война – и третата, и четвъртата офицерски степени на ордена, като са разделени на два класа. Така видовете отличия стават общо 11 – 7 за офицерите и 4 за войниците.

снимка: Незабравка Кирова

Facebook коментари