Слънчев часовник ще отмерва времето в Дунавския парк в Силистра
Той бе монтиран в градинката в началото на Дунавския парк в Силистра.
Часовникът е изграден със средства на община Силистра. Върху едната страна на постамента на часовника има табелка с надпис: "150г. Дунавски парк-Силистра. Обновен по програма на ЕС през 2015 година. Д-р Юлиян Найденов, кмет на община Силистра м.юни, 2022г.".
Явно предстои часовника да бъде калибриран, защото когато е било снимано видеото е било 12.00 часа, а сянката показва 10.30 часа.
Слънчевите часовници измерва времето по изменението на дължината на сянката на гномона (стрелката) и движението й по циферблата. Тези часовници се споменават дори в Библията. Те са познати на хората от древни времена. Появяването им е свързано с момента, в който човекът осъзнава връзката между положението и дължината на сянката и положението на слънцето.
В своите истории гръцкият историк Херодот пише: "Слънчевият часовник, гномонът и делението на деня на 12 части са дошли до нас от вавилонците." Това е най-древното споменаване на слънчевия часовник – първия голям уред на човечеството, защото съчетава функциите на мярка на времето и на големите периоди на слънчевата година.
Гномонът, споменат от Херодот, е примитивен предшественик на слънчевия часовник, чиито принципи са открити от повечето народи в Античността, независимо едни от други, а може би още в праисторията (изводът е направен през 1910 г., след като се е разбрало за използването му от някои племена на о. Борнео).
Функционирането му е следното: сянката на вертикален предмет – например колче, се проектира върху равнина. Като се наблюдава промяната в дължината на тази сянка, може да се определи момента от деня, който отговаря на най-малката сянка.
Днес в света има около 600 слънчеви часовници. В България те са двайсетина. Далеч не всички са от древността. Изработват се и сега - за сувенири, за украса на сгради и градинки.