Неделя, 29 Май 2022 г.

Марияна Стоянова: Отървахме с годините от манията, всеки да напише книга или стихосбирка

На 19 май ръководителката на литературното сдружение "Реката и приятели", Марияна Стоянова ще представи пред силистренската аудитория петата си пета поред стихосбирка "Ангелско крило".

"Мога да кажа, че ангелското крило ми е закрилата, то ми е нужно защото преди четири години съпругът ми се превърна в ангел и премина в отвъдното, то е този, който продължавам да си мисля, че ме пази и за това тази стихосбирка е в негова чест. Не смея още да издам прозата, предвид онова, което казах, по отношение на наградите, макар, че тези от тях, които съм ги получавала и на национално и на регионално ниво са в областта на прозата, много по малко в областта на поезията. Предполагам че и прозата ще се хареса, но всичко е обвързано с финанси. Мисля, че най добрите ми идеи за стихотворения са изчезнали някак в небитието, защото късно вечерта, преди лягане те се появяват, аз по една или друга причина ги отлагам, а на сутринта от тези идейни замисли вече не останало нищо, затова пък все пак е останала някаква идея, която впоследствие се избистря като стихотворение. Затова и утрините ми са силни, така че моите почитатели знаят, че творческите изненади ги поднасям рано сутрин на моите електронни страници", сподели в интервю за Общинско радио-Силистра Марияна Стоянова.

Тя не пропуска и да сподели и спомене за времето когато се е създавало сдружението когато точно преди 20 години тръгва творческият му живот, заченат от група творци ентусиасти.

"На 14 март 2002 година в барчето на театъра, тогава, наричано с гръмкото заглавие клуб на актьора се учредява литературното сдружение "Реката", като първият управителен съвет се състои от Михаил Жеков, това е първият председател на сдружението, Ивайло Терзийски, зам. председател, заедно с Любен Дашев, светла и памет Галина Енчева, секретар и Стела Флорова, в ролята на финансов мениджър, председател на контролния съвет е Цветана Цанова", споделя Стоянова и говори по отношение на ролята на езика и значението му за ритмиката в поезията, тя потвърждава тезата си за чист български език, да се придържаме към онази богата наша лексика, която народът ни е завещал. По отношение на атмосферата сред участниците в сдружението, Стоянова споделя, че там всеки си има свой микросвят на редактор и коректор който да регенерира идеи, творчески и в последствие да ги представя.

"Обичаме в отделни периоди от годината да ходим на едно за нас свещено място, чешмата на Иван Колев, както и гробът на Иван Стайков, в тази връзка май се оказва доста богат и наситен от към наши инициативи, тук ще засегна и една друга тенденция, от която слава Богу се отървахме с годините, става дума за манията, всеки да напише книга или стихосбирка. Патили сме си! Мисля си, че точно членовете на нашето сдружение правилно сме се насочили, всеки в онази област на писане, която е неговата, всеки е открил себе си," каза в заключение Марияна Стоянова и не пропусна да спомене в края и за ролята на вестника на сдружението, който през годините се прие добре от обществеността.

Facebook коментари