Ученици от Дулово посетиха средновековната крепост до село Окорш
Днес, 31 март 2022г. продължи археологическия обход по Национална програма "Осигуряване на съвременна образователна среда", модул "Културните институции като образователна среда". В него взеха участие ученици от 7 клас на СУ "Васил Левски". Дейността бе осъществена съвместно с Исторически музей – Дулово.
Беше посетена средновековната крепост в местността "Ташлъ махле" в околностите на с. Окорш, Силистренско.
Гюнер Мехмед, директор на исторически музей – Дулово и на Кемал Ибрям – кмет на село Окорш, разведоха децата из местността.
В края на ІХ в. североизточните земи на Първото българско царство, главно Добруджа и Лудогорието, са подложени на тежко изпитание – нашествие на маджари (унгарци) – 894-896г. Землените укрепления от типа на проучените при Окорш и Кладенци /до с. Скала/ се оказват неефективни. Затова след победата и прогонването на маджарите цар Симеон Велики разпорежда издигане на около 30 каменни крепости между Дръстър /Дунавска резиденция и престолнина на първите български патриарси/ и столицата Преслав.
В края на ХIХ век Карел Шкорпил прави първите сондажни проучвания и дава размерите на видимите тогава стени: югоизточна около 250 м, северозападна около160 м, североизточна около 250 м и югозападна около 110 м. Проучвания са правени и от проф. Рашо Рашев през 1975 г., които установяват устройството на крепостните стени с дебелина 3, 5 м.
През 1997 – 1999 г. колектив от археолози под ръководството но проф. Георги Атанасов откриват аварски апликации, пръстени, накити и монета фуре на император Василий I.
Крепостта започнала да запада, след завладяването на България от Византийската империя. Използването и приключва с голямото печенежко нашествие през първата половина на XIв., след което не са намерени артефакти.
Беше посетена средновековната крепост в местността "Ташлъ махле" в околностите на с. Окорш, Силистренско.
Гюнер Мехмед, директор на исторически музей – Дулово и на Кемал Ибрям – кмет на село Окорш, разведоха децата из местността.
В края на ІХ в. североизточните земи на Първото българско царство, главно Добруджа и Лудогорието, са подложени на тежко изпитание – нашествие на маджари (унгарци) – 894-896г. Землените укрепления от типа на проучените при Окорш и Кладенци /до с. Скала/ се оказват неефективни. Затова след победата и прогонването на маджарите цар Симеон Велики разпорежда издигане на около 30 каменни крепости между Дръстър /Дунавска резиденция и престолнина на първите български патриарси/ и столицата Преслав.
В края на ХIХ век Карел Шкорпил прави първите сондажни проучвания и дава размерите на видимите тогава стени: югоизточна около 250 м, северозападна около160 м, североизточна около 250 м и югозападна около 110 м. Проучвания са правени и от проф. Рашо Рашев през 1975 г., които установяват устройството на крепостните стени с дебелина 3, 5 м.
През 1997 – 1999 г. колектив от археолози под ръководството но проф. Георги Атанасов откриват аварски апликации, пръстени, накити и монета фуре на император Василий I.
Крепостта започнала да запада, след завладяването на България от Византийската империя. Използването и приключва с голямото печенежко нашествие през първата половина на XIв., след което не са намерени артефакти.