Сряда, 05 Октомври 2022 г.

Елена Илиева: Биосферен парк "Сребърна" е едно космическо място

Eлена Илиева, директор на Природонаучен музей при Биосферен парк "Сребърна", даде интервю за дневния блок "Добър ден, България" на Радио "Фокус" .

Водещ: Ежегодно на 2 февруари се отбелязва Световния ден на валежните зони. Местата са екосистеми, в които водата е основният фактор. На тази дата през 1971 г. в град Рамсар, Иран, е подписано международно споразумение, към което и страната ни се присъединява няколко години след това. В България има няколко примери за такива места – езерото Вая, Поморийското и др. Предлагам в следващите минути да се насочим към резерват "Сребърна" и да си поговорим за значението на валежните зони, какви видове има, за това познаваме ли ги и как ги опазваме. Поканили сме Елена Илиева – директор на Природонаучен музей при Биосферен парк "Сребърна".

Г-жо Илиева, какво е значението тези валежни зони, за които споменахме, за Рамсарско споразумение?

Елена Илиева: Целта е опазване и разумно ползване на влажните зони като местообитания на водоплаващите птици, като не забравяме да отчитаме, че това са зони с международен ресурс. Важно е обаче да отбележим, че всъщност хората трябва да познават тези влажни зони, защото те са една от най-богатите екосистеми на Земята, имат значение при кръговрата на водата. Не трябва да забравяме, че могат да послужат за буфер при наводнения, защото обикновено езерата, мочурищата, всички влажни места са около реки, около моретата, океаните и т.н. Да не забравяме, че те оказват положително влияние и върху климатичните промени. Колкото повече влажни зони има, толкова по-добре, защото въздухът около тях има по-различна влажност, почистен е. А да не забравяме, че те са интересно място за туристи, рибари, орнитолози. Целта на запазването и съхранението на тези влажни зони е водолюбивите птици, чиито живот зависи от това и са екологично зависими, да останат да съществуват във видовете, които ние познаваме, на територията на нашия резерват и всички влажни зони в света.

Водещ: Какви са видовете влажни зони? Да не разбираме само езерото?

Елена Илиева: Разбира се. Всеки гражданин, идвайки особено при нас, си представя блатото Сребърна. За някои от тях това е просто блато, за други е езерото, защото то в сърцевината си има едно голямо езерно огледало и около него – един вид миниблата. Върху хиляди декари земя, то е естествен воден източник. Но в същото време на Земята има и много изкуствени влажни зони. Освен естествени и изкуствени, те могат да бъдат течащи и статични. В езерото Сребърна голяма част от водата се набавя както от подпочвени води, така и от валежите – дъжд, сняг, и какво ли още не, и разбира се, от поречието на река Дунав. По вид могат да бъдат още и солени, както и сладки. Сладководно е езерото Сребърна. И не на последно място, трябва да отбележим, че голяма част от акваторията на морето до дълбочина 6 метра също може да бъде включена в този тип влажни зони, които са свързани с водолюбивите птици и техния начин на живот.

Водещ: А по отношение на целите?

Елена Илиева: Смисълът и целта на тази конвенция е да се запазят тези влажни зони, защото водолюбивите птици намират храната си, намират мястото си за гнездене и всичко е свързано именно с тези влажни зони. Имайки предвид, че е една сложна екосистема, а всъщност в природата всичко е твърде свързано, обвързано, макар че ние сме една част, една малка брънка от цялата екосистема, така че имайки условията птиците, те създават не само красивия момент – да се радваме на тях, но те създават всъщност и ресурс донякъде за всичко останало, което живее във водолюбивите зони.

Водещ: Какъв ресурс можем да извлечем от тези зони?

Елена Илиева: Този въпрос е доста противоречив, защото в същото време трябва да отбележим, че всички водолюбиви зони в една или друга степен с различни – освен Рамсарската конвенция, с различни протоколни документи, например с НАТУРА 2000 и други, са обвързани със защита на влажните зони. Но това не означава, че тези зони не могат да бъдат ползвани, въпреки ограниченията, които са налагани. В една част от тях влизат риболовци с разрешения, разбира се, с ловен билет, в определено време, когато рибата не хвърля хайвера си. Друга част от тях могат да бъдат използвани за производство на кал или луга, както Поморийското езеро, то е доста ценен ресурс. Някога тук, в езерото Сребърна, се е ползвала тръстиката и папурът за плетене на кошници, на рогозки. Даже имахме предприятие в Силистра, наречено "Камъшит", което дълги години съществуваше благодарение на ресурса от резерват "Сребърна". Друг важен момент е, че около резерватите, около тези влажни зони, съществува и много дивеч. Всичко това трябва да се използва много разумно, за да не забравяме, че тези влажни зони ни предпазват, отново казвам, от наводнения, бури, засушавания. Благодарение на тях много от климатичните промени, които се случват към днешен момент, имаме щастието да живеем в една по-добра среда и да ползваме един по-добър въздух.

Водещ: Попитах какъв ресурс можем да извлечем. А какво даваме? Какво правим за още по-доброто опазване на тези зони?

Елена Илиева: Предполагам, че всеки от нас като гражданин, отивайки на едно такова място, най-малкото не трябва да замърсява. Освен това, отивайки със семейството си, с група приятели и т.н., не трябва да рушим, унищожаваме, защото всъщност в тази екосистема не са важни само птиците, защото това е целта на Рамсарската конвенция – да бъдат запазени водолюбивите птици. Отново се връщам на това, но там, в тези зони има много защитени видове растения. Има много ресурси, които всъщност наглед са невзрачни за нас, за обикновените граждани, а стават причина да бъдат променени отношенията вътре в самата екосистема. Така че аз приканвам всички хора, които посещават такива места, независимо с каква цел – дали за да се насладят, дали за да се снимат, дали да уловят риба, да изискват от себе си да опазят наистина мястото, на което са, независимо дали това е Сребърна или някое друго водно пространство. Да не забравяме, че всичко, което е около нас, е взаимно свързано. Да не забравяме, че каквото става на най-близката отстояща нам точка, тя оказва влияние върху всяка следваща. Така че много е важно наистина какво се случва около нас и как ние държим да опазим тези влажни места.

Водещ: Г-жо Илиева, вие сте толкова години вече директор и част от "Сребърна", ние сме просто посетители, които отиваме, виждаме, възхищаваме се на красотата, но какво остава скрито за нас? Нещо, което не успяваме може би веднага да усетим. Разкажете ни за магията на "Сребърна".

Елена Илиева: Бих казала, че "Сребърна" е едно космическо място. Идват хора от цял свят, за наша радост. Да, ковид обърка много хора, много планове и т.н., но само преди две години идваха хора от цял свят и това наистина е гордост за "Сребърна". Охраната, поддръжката на резервата и всичко, което се случва – започнаха по различни европейски проекти да работим. Възстановява се гора, полагат се грижи за птиците, които са тук. Независимо от това какво се случва, колко злосторници и бракониери се намират– всички знаят това, че нарушавайки правилата, правят неща, които не са добри за "Сребърна". Но управата на резервата и хората, които се грижат за района, от Инспекция по околна среда и води – Русе правим всичко възможно, заедно и съответно с хората в музея, които сме, да представим резервата наистина по най-добрия начин. И идвайки тук, посетителите, гостите – не знам как да ги нарека, защото за нас всеки човек наистина е ценен, всеки, който е посетил "Сребърна" – да си тръгне удовлетворен, научил повече за биоразнообразието на "Сребърна". Смятам, че това е наистина едно впечатляващо място, не просто като гледка, не просто като картина за снимка, но място, където можем да научим повече, да видим повече. И се стараем тук, в музея, всяка година, всеки сезон да представим нещо новичко, нещо, което да предизвиква малките, да насърчава по-големите да водят по-малките или съответно родителите си и всички да бъдат щастливи и доволни, тръгвайки си от тук. Т.е. да предложим един много добър туристически продукт.

Водещ: Какво е биоразнообразието?

Елена Илиева: Веднага ще кажа. Тук, на територията на резервата, се откриват от тия 420 вида птици, които са регистрирани на територията на България, при нас са около 220 вида. Да, веднага ще кажат някои – стават все по-малко и по-малко, но причината не е само в човешкия фактор. Причините са комплексни. От тия 220 вида около 90 са водоплаващи. И веднага отварям една скоба. За тези водоплаващи птици, тук е тяхното родно място, тук те снасят яйцата си, отглеждат малките си. И наистина "Сребърна" е една от трите големи колонии в Европа заради които идват хора от цял свят И напоследък сме много доволни Европа, заради които идват хора от цял свят. И напоследък сме много доволни и щастливи, че българският турист обърна глава към българските обекти, не само "Сребърна", и хората го заявяват. И наистина потокът от хора през последните две години заради ограниченията, заради проблемите с коронавируса… Днес сме щастливи да посрещнем повече от 10 000 туристи, при положение че сезонът ни започва от април и свършва октомври-ноември – до момента, в който има големи ята от птици, които пътуват от Северна Европа към Централна и Северна Африка.

Водещ: Как се отразява студеното време?

Елена Илиева: Ами, да ви кажа, през последните няколко зими тук настъпват наистина промени. И ние го отчитаме по присъствието на птиците. Даже тук местните общности и хората в близкия град – Силистра, който ни е областният град, се изненадват, че започват да виждат още през януари. Вече имаме снимани доста пеликанчета, но всъщност това са пеликаните разузнавачи, това са първата група бих казала от пеликаните – с ярки червени гушки и съответно оранжеви, започват хората да ги откриват в небето. При нас идват единични бройки все още, защото виждате, времето е нетипично – ту е студено, североизточният вятър, когато духне, падат температурите под нула и това не е добре за тях. Така че те все още търсят по-закътани, по-топли местенца. И очакваме всеки момент да започнат да прииждат от 20-30, за да станат около 70-80 двойки – през последните години са толкова пеликанчетата. Но не само пеликанитe, двата вида корморани. Чаплите през април ще дойдат. Така че да, тук времето е студено, нямаме сняг, само леко преваля. И се надявам времето да не попречи по никакъв начин на птичето ни богатство и това пеликанчетата да дойдат в скоро време в целия си блясък.

Водещ: Но как гледате на това затопляне? Как се отразява все по-затоплящият се климат, по-топлите зими?

Елена Илиева: Да ви кажа, местните по-възрастни хора споделят, че се е случвало така, че колонията даже не е отпътувала. Установено е, че колонията пеликанчета зимува на Малоазиатското крайбрежие на Турция, нашите пеликанчета не отиват в Африка. През последните години дори гости, които идват от Бургас през зимата, казват, че има голямо присъствие на пеликани в Бургаските езера. И аз лично съм объркана с присъствието на птиците, защото те са един коректор на това какво се случва с климата. Всички забелязваме, че има промени – да, но по поведението на птиците и по това как, кога идват те. Някога те са идвали в края на февруари, началото на март, а през последните години – още началото на януари, както ви казах вече, първите разузнавачи са тук,в средата на зимата. Това през последните няколко години се случва и местната общност тук, които познаваме какво се случва, сме леко изумени. Така че наистина климатът се променя, това за нас е 100% сигурно. Голяма част от птиците започват да намаляват бройките си, голяма част започват да отиват на други места, т.е. намират нови местообитания по поречието на реката, а знаем, че водолюбивите птици търсят по-закътани местенца, защото пък при нас има и все пак посещаемост, има и изградена екопътека. Но много се надявам да има все още какво да покажем и "Сребърна" наистина да е в пълния си блясък и за сезона, който предстои.

Водещ: За всички тези, които ни слушат и вече са вдъхновени още в идния уикенд да посетят "Сребърна", какво е работното време? Можем ли сега да го посетим?

Елена Илиева: Веднага ще ви кажа, но трябва да направим една уговорка, защото започнахме ремонт пред музея и около него – разкопано е, премахнати са настилките и е доста грозно, и към момента музеят е затворен, за жалост. Но това не пречи, защото продължават да идват гости, които да се разходят, да се снимат, да видят замръзналото езеро, защото в по-голямата част от дните, когато температурата е под нулата, замръзва по крайбрежието. А когато паднат трайно минус 10 градуса, замръзва цялото езеро. Има какво да се види, но за жалост, музеят към този момент е затворен и много се надявам за откриването на сезона – 1 април, ремонтът да е приключил. А той тепърва трябва да започне. Той в основата си е започнал, по-грубата работа. Възстановяването на настилките пред и около музея, да изглежда наистина впечатляващо, чисто, красиво – ще стане може би за началото на април. Ние ще направим съобщение в момента, в който сме готови, че е отворено. Така че да, съжалявам за това.

Водещ: Благодаря ви много за този разговор. Един успешен и по-бърз ремонт ви пожелаваме.

Елена Илиева: Надяваме се.

Интервю на Милослава АНГЕЛОВА

Facebook коментари