Понеделник, 30 Януари 2023 г.

Проф. Николай Овчаров: Силистра никога не е била столица на държавата

"У нас периодично се повдига един въпрос, който разбунва духовете. Става дума за прословутия Закон за старите столици. Преди пет години за малко щеше да бъде приет. Тогава проектозаконът включваше трите сигурни средновековни столици, намиращи се на днешната територия на България – Плиска, Велики Преслав и Велико Търново. Специалистите закономерно реагираха, че подобен правен акт не е съвсем удачен, защото в голяма степен се препокрива с действащия Закон за културното наследство. И процедурата бе замразена."
Това коментира професор доктор на историческите науки Николай Овчаров в изявление, изпратено до Агенция "Фокус". Ето и пълния текст на изявлението му:

"От няколко дни отново се говори за такъв закон. Този път той е предлаган от парламентарната група на "Има такъв народ" и неочаквано включва още три града – Видин, Никопол и Силистра. За позабравилите историята ще припомня, че през последните десетилетия на ХІV в. Видин става седалище на лишения от короната на Българското царство син на цар Иван Александър, Иван Срацимир. Никопол пък е крепостта, в която Иван Шишман се брани отчаяно между 1393 и 1395 г., когато е загубил столицата си Търновград (последните проучвания сочат, че тогава вече е лишен от царско достойнство). За Силистра има съмнение, че там известно време през Х в. е резидирал българския патриарх Дамян, но никога не е бил столица на държавата.

Обяснимо е днес много градове да се натискат да се окичат със званието "столица", защото това предполага по-специално финансиране. Но нека видим колко още селища у нас имат правото да издигнат своите претенции за същото.

Да започнем от Античността – нали се тупаме в гърдите, че сме наследници на древните траки. Ами къде е Казанлък, край който се намират останките на единствената категорично доказана с надпис тракийска столица – Севтополис. Основаният от цар Севт ІІІ град е бил център на огромна държава, заемала през ІV в. пр. Хр. голяма част от Балканския полуостров. А в Долината на тракийските царе край Казанлък са погребани най-високи представители на царската династия.

Ами колко антични градове по българските земи са били любими на световни владетели. Филипопол (Пловдив) е обновен и назован на името на Филип ІІ Македонски, бащата на Александър Велики. Последният пък ходил в храма на Дионис на Перперикон, за да се допита до оракула за похода си в Азия. Римският император Константин Велики не излизал от термите на София и навсякъде твърдял, че Сердика е неговия Рим. И нашата днешна столица за малко се разминала с шанса не да е център на България, а на великата Римска империя.

Но хайде, ще кажете, че говорим само за българската държава, основана през 681 г. Като историк мога твърдо да кажа, че България между VІІ и ХІV в. има четири сигурни столици, които са потвърдени от средновековните хронисти. Най-ранната от тях е Плиска, за което говорят домашни извори като Чаталарският надпис от 821/822 г., Българския апокрифен летопис от ХІ в. и др. Хронистът Теофан Изповедник е категоричен, че това е столицата на българската държава и главна цел при похода на император Никифор І Геник от 811 г.

Едва ли е необходимо да обяснявам що за град е Велики Преслав. Той не само е избран за столица, но е предназначен да бъде център на новата световна империя – Българската. И трима поредни владетели – Борис-Михаил, Симеон и Петър І правят всичко възможно, за да построят истинска световна столица. Столетия след упадъка на Велики Преслав, турците се срещат със спомена за неговата слава и почтително наричат селището Ески Стамбул – Стария Цариград.

Същото се отнася и за блестящата столица на Второто българско царство – Търновград. Вечните врагове, византийците, се отнасят с огромно уважение към царствения град на българите, величаейки го като "най-голям", "най-забележителен" и "най-недостъпен" отвъд Хемус (Стара планина). А Вселенският патриарх Калист го определя за втори в света след Константинопол през ХІV в.

Ще кажете, че съм забравил Охрид. Не съм го забравил, ама нали сега "си оправяме" отношенията с Република Северна Македония. Иначе за нас, историците, е напълно ясно, че той е столица на българската държава по времето на българския цар Самуил в края на Х – началото на ХІ в. След падането на царството пък градът става седалище на Охридската Българска архиепископия, създадена от императора-победител Василий ІІ Българоубиец. Във всичките си грамоти той ясно подчертава, че тя обединява духовно земите на загиналото Българско царство. Впрочем, защо в бъдещия Закон за старите български столици да не бъде включен и Охрид. Ще бъде интересно да видим реакцията край Вардар!

През ХІІІ-ХІV в. България не е пощадена от феодалните центробежни процеси, характерни за цяла Европа. Под формата на полунезависими владения се оформят различни княжества. Още в началото на ХІІІ в. братовчедът на Калоян деспот Алексий Слав владее практически самостоятелно Родопите и има за столица Мелник. В края на това столетие пък големият средновековен град Крън край Казанлък става столица на обширната област на Подбалканските полета, която често е независима от централната власт в Търновград. Особено характерно е "царството" (по определение на византийските историци) на Момчил в Родопите и Беломорието в средата на ХІV в. Негова столица е крепостта Подвисд край Смолян, която е разкрита от археолозите.

В края на ХІV в. тези тенденции водят до обособяването на напълно независими една от друга територии. Немският рицар Ханс Шилтбергер твърди, че видял три Българии – едната край Видин, другата около Търновград и третата в Добруджа със столица Калиакра. Ами да – средновековният град на живописния нос в Черно море може да има не по-малко претенции за столица от Видин!

Още по-забъркана става ситуацията в Новото време. Откъм Тепетата вече реагираха с основание, че подобен закон е крайно несправедлив. Пловдив е столица на обединена Санстефанска България в периода от 3 март 1878 г. до 13 юли същата година, когато е подписан Берлинския договор. В този период временното руско управление се позиционира в Пловдив. Да не говорим и за това, че ние се определяме като наследници на траките и Одриското царство, а тук има достатъчно материални знаци за тях", припомня директорът на Историческия музей Стефан Шивачев.

Всички приведени примери показват колко прибързано и несправедливо е такова определяне на списък от стари български столици. Тук определено си намирисва на открита лобистика в полза на определени градове. Аз и преди няколко години се противопоставих въобще на създаването на подобен закон, защото това не е критерий за определяне на значимостта на обектите на културно-историческия туризъм. Има много други начини да бъдат финансирани определени културни забележителности, стига да има смисъл от това."

Facebook коментари