Сряда, 10 Август 2022 г.

Кирил Боянов: Нужен е контрол върху пазара на земя

Председателят на ОСЗК-Силистра Кирил Боянов направи пред КВОРУМ своя анализ на пазара на земя в Силистренско.

Първоначално границите и територията на България са били определени от времето на Аспарухова България. Но през различните епохи не само границите и територията на България в т.ч. ресурса земеделска земя се е променил. Днес, като равноправен член на ЕС отново нараства интереса към българската земя не само от чужденци от ЕС и извън ЕС и на български фирми и граждани. Не е случаен този интерес към нашата земя и той е продиктуван от благоприятното разположение на страната в умерено континенталният пояс и въпреки глобалното затопляне на планетата у нас има граници между четирите годишни сезони. Богатото разнообразие на типовете почви и тяхното естествено плодородие в съчетание с благоприятният климат са условие и предпоставка за диверсификация при отглеждането на културите в различните региони на страната. Използването на българската земя, като средство за производство поражда и голяма отговорност пред земеделският бранш по-отношение нейното икономически оправдано целево използване, но и съхранение на нейното плодородие. Използването на наукоемки технологии с оглед тя земята да ражда блага за хората не отменя грижата на човечеството да я облагородява и подобрява нейното плодородие в интерес на следващите поколения. Заедно с тази биологична потребност нараства икономическият интерес за получаване на доходи от тази земя. С влизането на България, като равноправен член на ЕС и приетата директива за движение на хора, стоки, капитали и субсидиите от ЕС стимулиращи не само биологичното , но и икономическото използване и интерес към земята. Тези субсидии и евро средства ускориха динамиката на пазара на земята и днес тя земята се оказа много привлекателна, атрактивна и печеливша стока. Само в района на Добруджа към този момент има изкупена над 2.8 млн.дка земя от чужденци.

Доходите получени от арендуването и преарендуването на земята потвърждават още веднъж този икономически интерес. Но при това арендуване се отчита, че малко на брой едри стопанства – 2.4% обработват около 81.4% от земеделската земя. Увеличава се броя на арендодателите в резултат на онаследяването на земята и липсата на нормативна уредба, каквато има в други страни за онаследяване от един от наследниците и стойностно изравняване между наследниците. Би било добре и у нас да се прекрати това раздробяване. По-отношение на усвояването на субсидиите от ЕС се констатира, че 6% от производителите консумират 80% от субсидията на площ дадена от ЕС. Отчитайки тази свръх концентрация и продължаваща раздробеност на земята Европейският парламент прие резолюция за актуално състояние с оглед концентрация на земеделските земи. Отчетено бе, че днешните поземлени отношения между собственици и ползватели не се контролират с адекватна нормативна уредба и тази резолюция гласи: "Националните съдебни системи трябва да защитават правата на всички страни, с оглед нередности с договори за аренда, както и националните органи да вземат мерки, за да отстранят пропуските в действащото национално законодателство, които позволяват злоупотреби с договорите". Тези бележки задължиха българската държава да изготви проект на нов Закон за поземлените отношения и опазването на земеделските земи, който беше подложен на обсъждане от браншовите съюзи, земеделските структури и земеделските производители и скоро очакваме този проект да се внесе и приеме от Народното събрание. Това не са само поземлени отношения между собственик и ползвател, а те са свързани с почвеното плодородие, пазарът на земята и нейното банкиране и в тяхната съвкупност ще бъдат една добра концепция и уредба за управление на поземлените отношения. Елемент от тази система е въпросът имаме ли актуална информационна система за почвените ресурси и от тук изискването за актуализирана база данни. Досегашната информационна система е остаряла по –отношение характеристиките на почвите и същата я ползвахме при възстановяването собствеността върху земята в нови реални граници с план за земеразделяне.

Природните фактори, като ерозия, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване във времето промениха физико-химичните характеристики на земята. Глобалното затопляне също е причина за изменение на характеристиките, но също така за някои части на света се наруши условията за биологично оцеляване и донякъде това предизвика миграционните процеси към страни с благоприятни климатични условия, каквато е България и засилен икономически интерес от закупуване на земя. Активирането на този поземлен пазар е закупуването на 500 хил.декари земя в Румъния от Обединените арабски емирства /ОАЕ/. Израелски граждани масово закупуват земя от арабският свят. Към българската земя засилен интерес имат Китай, ОАЕ, Саудитска арабия. Имаме богата плодородна земя и вместо да се продава на чужденци не е ли по-добре да се ограничи този либерален пазар чрез държавна намеса с изграждането на" Агенция за изкупуването и продажбата на българската земя". Българската земя е жив организъм и тя изисква символично да изучаваме нейният език и нейните закони в интерес да ни храни. Нашата земя е природна даденост, тя е национално богатство, национална сигурност и продоволственият комплекс на нацията. Пример за регламентиран пазар на земята и ползването й, като национално богатство са Франция, Германия и много скандинавски страни. Не е нормално богати люде от арабският свят или от съседна Турция чрез поставени лица или чрез инвестиционни фондове да изкупуват неконтролирано българската земя. Наистина спрямо другите страни нашата земя е далеч по-евтина. Държавната намеса в пазара на земята е не само грижа за националната сигурност и изхранването на населението, а ще се осигури почвен ресурс, с който може да се оземлят млади хора или безимотни, какъвто пример имаме от времето на цар Борис III. За да се задържи този млад човек и да се занимава със земеделие от къде ще вземе 2000 лв. да си купи 1 декар земя да прави бизнес. Грижата за навлизане на млади хора в земеделският бизнес и оставане в село е необходимо младият човек да има доходи. Как този млад човек да създава семейство без доходи и следва да се поучим от една Албания, която дава 3000 евро безвъзмездна помощ за първо дете, 6000 евро за второ дете и 9000 евро за трето дете.

Този пазар на земята в момента е либерален, неконтролиран и тази икономическа среда около пазара на земята е благоприятна среда люде с криминално придобит капитал да заличат произхода на капитала си чрез закупуване на земя. По-неофициални данни юридически и физически лица придобиха стотици и хиляди декари земя и използвайки субсидиите от ЕС чрез арендуване и преарендуване увеличават своя капитал. Инвестиционни фондове изкупили на евтини цени парчета земя чрез лобиране с новият проект на Закона за земята, поземлените отношения и опазването на земята се опитват да комасират собствеността си в дадена землище с цел увеличаване цената на комасираната земя. Липсата на контрол от страна на държавата за регулиране и контрол.

Икономически и неоправданата поземлена реформа след 1992г. с възстановяването на земята в нови реални граници с план за земеразделяне , а не както това направиха много страни от източният блок чрез компесаторни облигации създаде условия и среда в българското земеделие да се появят тези сложни поземлени отношения, които наложиха над 70 промени в законите за земята. И отново днес с новият проект Закон за земята и поземлените отношения се прави опит да продължи живота на това ладифундитско олигархично земеделие. Днешните богати собственици с хиляди декари земя не плащат поземлен данък , а бедният селянин, който има в урбанизираната територия 0.500 кв.м.плаща данък за своята земя. Липсата на държавна политика при пазара на земята и стимули за решаване на демографската криза в българските села е доказателство, че 600 села изчезнаха от картата на България. Влизането ни в Европейския съюз спомогна чрез мярка 121 нашите земеделски производители обновиха машинотракторният си парк с модерна и мощна техника. Но днес нашето земеделие използва ресурса земя чрез четири култури, които се отглеждат и на практика имаме прекалена наситеност и енерговъораженост измерена в конски сили на 1000 дка. От гледна точка на оптимално натоварване на тази скъпо струваща техника расте осезателно потребността от земя. Не може един комбайн, който струва 600 хил.лева в годината да се използва само 10 дена и да очакваме неговата възвращаемост. Докато в миналото имахме производствени единици с прекалено неоптимизирани размери, то днес отново с тези четири култури нямаме пълноценно натоварване и заетост и гладът за потребност от ресурс земя става още повече необходимост и с оглед на използването на скъпо струващата техника възниква потребността от кооперирането.

Липсата на държавна политика при пазара на земята и стимули за решаване на демографската криза в българските села е доказателството, че 600 села изчезнаха от картата на България. Малка искра на живот в селата имаме в села, където е изградена икономико-социална организационна структура днешната земеделска кооперация. Кооперацията не може да реши този демографски срив, но там където я има се подържа имунната система на живот и отчасти се забавя този срив. Извода е, че кооперацията ще съхрани селото, а правителство или партия, която успее да съхрани селото, ще съхрани България и българската земя. Това мое умозаключение в интерес на кооперирането изисква приемането на нов Закон за кооперирането, неговото реално икономически и административно подкрепяне от държавата с цел преодоляване сблъсъкът между малки и големи и създаване на средна класа на село.

Facebook коментари