Четвъртък, 21 Октомври 2021 г.
FOODMARK

Кирил Боянов: Необходим е модерен закон за кооперирането в България

Председателят на ОСЗК Силистра Кирил Боянов изрази становище за новият проектозакон за кооперациите за сайта zemedeleca.bg.

Наричам новият проектозакон Закон за кооперативите защото нашето законодателство и наименование следва да се синхронизира с европейското законодателство, като членове на ЕС. Наименованието "кооперация" от времето на Адам Смит и Давид Рикардо, като обединяване на дребни собственици в началото на кооперативното движение и в по-близко време по време на Александър Стамболийски получава своя апогей на коопериране и до 1944 год. е и било в полза на дребни и средни собственици на земя. Но след 1944 г. с експроприацията и насилственото коопериране и отнемане правоползването на земята, държавното управление на кооперативната земя и сформирането на новоизгражданите стопански субекти – ТКЗС отчужди собственика принудително от неговата земя, лиши го от рента, дивидент и създаде в обществото негативно отношение към думата кооперация. И затова новият стопански субект, изграден чрез доброволно коопериране и сдружаване, вече не бива да се нарича кооперация, било тя земеделска.

Необходим е земеделски кооператив с нов тип икономически и поземлени отношения, какъвто е опитът в другите страни на ЕС. Идеята и философията на този нов законопроект е да отговори на назрелите нови поземлени отношения с цел осъвременяване и активиране посоката на развитие и усъвършенствуване на кооперативното движение. Предложеният нов проект на коопериране ползва известна приемственост в натрупания опит в кооперирането през последните 25 години от демократичните промени, а именно там, където се съхрани кооперацията се подържа в известна степен имунната система на живот в населеното място и донякъде кооперацията не решава, но забавя демографският срив.

Сегашният Закон за кооперациите, по-който се управлява земеделската земя, е не само морално остарял, но не отговаря на предизвиканите нови икономически отношения, свързани със земята, интересите и българското земеделие. По сегашният Закон за кооперациите работят ЦКС, РКС, финансови и кредитни кооперации, кооперации на зъболекари и т.н. Някои специалисти смятат, че не трябва нов Закон за кооперативите, а на сегашния Закон следва да се направят козметични промени. Всички от аграрният сектор очакваме да се изготви и приеме нов Закон за земята, поземлените отношения и опазването на земеделските земи /ЗЗПООЗЗ/. Този ЗЗПООЗЗ следва да даде адекватна нормативна уредба по-отношение на собствеността върху земята, уреждане на арендните отношения и опазването на българската земя, като национално богатство и решаване не само на търговския баланс на страната, като структороопределящ отрасъл, но и биологичното оцеляване и поминък за българското село.

Сегашните ЗК в земеделието, и новите стопански субекти от трансформацията на тези кооперации в земеделски кооперативи, следва да се разглеждат, като капиталови. В досегашният действащ Закон за кооперациите при тяхното учредяване е имало като изискване за членство само дяловото участие. С оглед осигуряване на икономическите условия за устойчиво развитие на днешните земеделски кооперации възниква потребността чрез устава на днешната земеделска кооперация да се заложи изискване за уреждане на легитимни членски отношения освен дялова вноска и предоставяне на собствена земя чрез аренден договор на кооперацията. Днес икономическата мощ и бъдещето на една земеделска кооперация се определя от размера на собственият капитал и арендуваната земя. В много земеделски кооперации все още членските отношения са уредени само на база дялова вноска. Продал съм я земята извън кооперацията и продължават членските отношения и пита се, от къде е източникът за получаване на дивидент за тази дялова вноска, когато няма земя?

Друг недостатък на сегашният Закон за кооперациите е, че собственикът член-кооператор сключва аренден договор с кооперацията, тоест със себе си. Новият проектозакон за кооперативите трябва да дава право и икономическа среда за кооперирането не само на собствениците на земя, но и на производствени субекти в земеделието, регистрирани по ТЗ, като ЕТ, ООД, СД и т.н. и в правният мир да се изграждат кооперативи на фермерите, каквато форма на коопериране има във Франция, Германия и много скандинавски страни.

Нов момент в новият проектозакон за кооперирането трябва да бъде тези сложни поземлени отношения и техният икономически интерес от собствената земя, внесена в кооператива да се уреждат с Договор за управление, а не както досега с аренден договор. И този договор за управление да се подписва еднократно между собственика и ползвателя на земя /в случая кооператива/. Договорът за управление да дава право на кооператива да обработва, да стопанисва, да опазва и подобрява почвеното плодородие на земята и собственикът за тази земя, предоставена чрез Договор за управление да получава т.н. вътрешна рента. Наричаме я вътрешна рента за членоветена кооператива, а в случаите, когато има предоставена земя от нечленове на кооператива тя има различно икономическо значение и паричен израз и се нарича външна рента.

Когато даден член кооператор напуска кооператива ще има изискване поне да са минали или престояла 1.5 сезона внесената земя в кооператива. Въпросът възниква може ли даден собственик да излезе от кооператива с идеална част на своята земя. Тук законът трябва да даде отговор наследява ли се членството и тежестта върху земята със сключеният Договор за управление. Това е дискусионен проблем при обсъждането на проектозакона и трябва законът да даде отговор.

Друг съществен момент е изискването по сегашният Закон за кооперациите ежегодно да се провеждат годишни отчетни събрания. Новият проектозакон предлага това да се прави на четири години, когато Общото събрание е изборно с изтичане на мандата на старото ръководство. А годишните събрания да се провеждат без изисквания за регистрация в Агенцията по вписванията, а самите икономически показатели да се публикуват само на сайта на НСЗКБ. По-отношение дейността на сегашните Контролни съвети, т.н. вътрешно кооперативен контрол, предложението на авторите освен одиторски контрол по Закона за счетоводството, който задължително следва да се извършва, прави се предложение към Областните съюзи да има финансов инспектор, който да извършва тази инспекция и неговото подчинение да бъде на НСЗКБ след превод на издръжката му от членовете на ОСЗК.

Новият проектозакон за кооперативите трябва да даде отговор на следните въпроси:

1.Задължителна финансова инспекция при изтичане четиригодишният мандат на Председателя, а не както е сега пожелателна.

2.Изискване за образователен ценз и професионален опит в земеделието за Председателя.

3.Какви да са критериите за актуализация на дяловия капитал при напускане на кооператива -% на инфлация, ръст на БВП или БДС и т.н.

4.Източници за увеличаване на дяловият капитал на членовете от кооператива с оглед осигуряване на икономическа привързаност и интерес от членството в кооператива.

Примерно:

- Увеличаване или доплащане извън регламентиран размер, таван от ЗК.

- Чрез отчисление от печалбата за дивидент и решение на ОС този дивидент да се капитализира.

- Как ще се регулира размера на вътрешната и външна рента от влиянието на европейските субсидии.

- Как ще се регулира нарушеното равновесие между структурата на МТП и структурата на културите :

-диверсификация

-държавна намеса /подпомагане/

- Договорът за управление ще дава ли право на кооператива да променя предназначението на земята – примерно да изгражда върху земите на член кооператорите трайни насаждения с оглед на диверсификация на културите.

Член кооператорите на кооператива да имат право да предоставят заемни лични средства за подпомагане на кооператива и до какъв размер и конкретен лихвен процент на тези заемни средства спрямо банките.

Такава практика има и сега в някои кооперации от област Силистра, като всеки член кооператор може да внесе или предостави заем на ЗК при лихвен процент 2.5% на 100 лв., каквато практика има в ЗК "Нива-93", с.Професор Иширково.

Фермерски кооперации

Законът за кооперирането трябва да създава икономически условия за учредяване на фермерски кооперации от ЕТ, ООД, СД и т.н. с цел изграждане на хоризонтално и вертикално складово стопанство за съхранение на готовата продукция.

Друг момент е закупуване на енергонаситена техника: Примерно днес земеделски производител дори и с 4-5 хил.дка земя не може да си закупи комбайн с широк захват на цена 600 хил. лева. Трактор над 300 конски сили, а бъдещият кооператив има потенциал да извърши тази енерговъораженост.

Друга потенциална възможност на фермерския кооператив е изграждане на масиви от трайни насаждения с цел диверсификация на културите.

Трета възможност е изграждане на преработвателни мощности и търговско звено за проучване и търсене на пазари за продукцията.

Новият Закон за земеделските кооперативи /кооперации/ трябва да регламентира защитни механизми, дори и при избор на органи за управление да има изискване за ценз и професионален опит. Не бива, както казва един Председател, да се допускат "алчни хора да превземат кооперацията и да приватизират имуществото на член кооператорите".

При липсата на Националната стратегия за развитие на българското земеделие в условията на Европейския съюз и липсата на защита, а не протекционизъм, се допусна през миналата година да се внесат 400 хил. тона слънчоглед от Молдова и Румъния, за сметка на българските производители. Пример е не само слънчогледа, а и също стоката нахут. Засяха се хиляди декари азотофиксираща култура за обогатяване органиката на почвата и сега стои по складовете, дори няма на кого да я "подарим".

Новият проектозакон за кооперативите следва да се внесе в Народното събрание, след приемането на Основният проектозакон за земята, поземлените отношения и опазването на земеделските земи. Надеждата на земеделските кооперации е, че с новото законодателство ще се внесе ред не само със Закона за кооперирането, а преди него в Закона за земята, поземлените отношения и опазването на земеделските земи.

Facebook коментари