Четвъртък, 09 Декември 2021 г.

Областният управител на Силистра поздрави всички участници в магията на българския фолклор в Старо село

За втори път през последните няколко месеца село Старо село, община Тутракан, бе домакин на събор, в който акцент е българското народно творчество в различните му направления – от обредност през представяне на народни костюми до изява на песни и танци.

През м. юни бе Староселският събор с основен момент – сватба по местен обичай, а в края на м. юли – Национален събор "Магията фолклор", част от програмата "Огненият Дунав" на община Тутракан. В началото на празника на откриването му гостува кметът на община Тутракан д-р Димитър Стефанов, а със специален поздравителен адрес своя задочен поздрав отправи г-жа Ели Тодорова – областен управител на област Силистра, като поздрав от нейна страна имаше и за Калина Михайлова.

Програмата "Огнен Дунав" в Тутракан продължава до 1 август с разнообразна програма. Въпреки голямата жега, която е трудно човек да предвиди при подготовката на толкова мащабна площадна изява, в сутрешната част, както и в следобедната, хора от различни краища си дадоха нарочна среща, за да реализират за първи път нов повод за общуване в името на съхранението на българските традиции. Намерението на организаторите е да развият събора с още участници и от други краища на страната, но вероятно в друго време на годината.

В първата част на събора бяха представени сергии със зеленчуци, плодове и месни произведения, както и мед (по подобен начин в община Силистра реализират есенния събор "Земята и плодородието"). Изпълнители от няколко състава предадоха своето настроение на отрудените селскостопански производители. В следобедната програма своите певчески умения показаха на публиката младежки състави от град Тутракан с р-л Доротея Бальовска, включително с невероятна обработка на познати български народни песни, и танцьори от Силистра начело с Димитър Джамбазов – НЧ "Дръстър" и Ансамбъл "Добруджа", както и от село Зафирово.

В програмата друг малък акцент бе урокът по народни танци, даден от Чудомир Валериев – представител на силистренската и тутраканската школи с едно и също име – "Хоротропница. В програмата бе поредното ревю на народни костюми, осъществено от педагога и фолклорист Калина Михайлова от село Шуменци. Нейни подобни прояви са вече в историята със спомени от Силистра, Русе, Балчик, Брюксел и другаде. С едно и също послание – костюмът на българката е уникален, независимо от кой край на страната е – от Добруджа, шоплука, Централна северна и Югозападна България, както и от южния край на страната.

Както винаги, по свой специфичен начин и с подходящите думи г-жа Михайлова разказа на присъстващите кой костюм какви елементи съдържа, от какво е направен, кои са характерните в него моменти и с какво е добре да бъде запомнен. В някои от случаите това са престилки, в други – забрадки, украси и шевици по сукманите, а и ризите, а в трети – т.нар. рогато забраждане от Старо село, с което някога са разпознавали на хорото омъжените жени, за да бъде сигнал за ергените за достойно поведение от тяхна страна. Така с 15 костюма в рамките на едно раздвижено ревю се огледаха различните етнографски области на България, богатството на кройки, цветове, комбинации на елементи в облеклото от старо време. Сред участниците в дефилето бяха и внуци на Михайлова – Ния и Мишо, които, независимо от характерното за възрастта си притеснение, се включиха в ревюто, за да покажат, че и за невръстните българчета са шити подходящи за тях дрехи в духа на народната традиция. Финалът на проявата бе фото сесията на участниците в двата къта, подредени с отдавна излезли от употреба битови уреди, сред които и цял стан за тъкане на черги. Сред специалните гости на фолклорния събор в село Старо село бе етнологът д-р Йордан Касабов от Силистра, който в неформален план, но с професионални словесни размишления, а и със съвети разкри някои от тайните на народните костюми. На домакините от НЧ "Възраждане" той подари книгите си "Шиковското население в Добруджа" и "Скритият бог" – своеобразни фолклористични и етнографски енциклопедии, каквито е добре да има всяка библиотека.

Автор: Йордан Георгиев

Facebook коментари