Артефакти от Силистра захранват световни музеи

Артефакти от Силистра захранват световни музеи. Един от тези примери е историята на един ценен паметник от античния Дуросторум: саркофагът на доростолския светец мъченик св. Дазий. В края на VI век при варварските нашествия той е отнесен от християните, които напускат града, в Константинопол. Там остава векове наред и през 1204 г. рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, които превземат столицата на Византия, го пренасят в Анкона. Мраморният саркофаг и днес е в музея "Диоцезано" в пристанищния италиански град.

Най-засегнатата в това отношение територия по време на войните през XX век е Южна Добруджа, която след Първата световна война попада в територията на Румънското кралство, под чието разпореждане остава до 1940 г.

Знае се обаче какво е взето от Силистра – днес във фондовете и дори в централните експозиции на Националния исторически музей в Букурещ и на музея в Констанца има множество безценни артефакти от нашия град.
"Мраморен римски релеф от II-III век краси една от залите на НИМ в Букурещ. През 1940 г. румънците изнасят от Силистра и голямата нумизматична колекция на Перикле Папахаджи от над 20 000 монети и печати от античността и средновековието, която днес се съхранява в нумизматичния кабинет на този музей. Сред паметниците, изнесени в 1940 г. от Силистра, е и триумфален надпис на хан Крум от двореца на българските владетели в Дръстър – т. нар. Преславен дом на хан Омуртаг на Дунав. Той е в Констанца и, за радост, българският учен Веселин Бешевлиев е получил достъп до него, описал го е и го е публикувал, а негово копие сме направили в археологическия музей в Силистра".

От античния Дуросторум през 1940 г. множество паметници – саркофази, релефи, са се озовали днес и в лапидариума на музея в съседния на Силистра град Кълъраш. Историкът отчита като голяма загуба надписът на император Диоклециан от днешния Тутракан, който разказва за новоизградената римска отбранителна система в края на III век в Трансмариска (Селището зад блатата). Този надпис е публикуван от румънски учени.

Според проф. Атанасов от Силистра, в Хиршовите каталози – търговски каталози, чрез които исторически артефакти се пускат в продажба 30-40% от представените за търговия паметници са главно от Североизточна България.