Сряда, 01 Декември 2021 г.

Назад в историята: През 1074 г. жителите на днешна Силистра се опълчват срещу централната власт

През 1074 г. жителите на Дръстър, днешна Силистра, се опълчват срещу централната власт

Сред малкото известни личности на българи от толкова отдалечения от нас и по своему "тъмен" XI век по особен начин се откроява Нестор. Водачът на едно почти забравено днес въстание е обрисуван твърде бегло от византийските автори и "изчезва" от обсега на вниманието им веднага, след като престава да бъде заплаха за византийската държава. Нестор произлиза от средите на българското болярство в Македония. Заема високи административни служби в Константинопол по времето на императорите Константин X Дука (1059-1067), Роман IV Диоген (1067-1071) и Михаил VII Дука (1071-1078). През 1074 г. поради своята "племенна близост" с населението на темата Паристрион (Подунавие) Нестор е назначен за неин "катепан" (управител) с високата титла "вестарх".

Голямата византийска провинция, обхващаща днешна Северна България от делтата на Дунав до река Искър, е имала за център средновековния Дръстър, наричан с византийското име Доростол (дн. Силистра). В резултат на печенежките нашествия от средата на XI век нататък положението в провинцията е крайно нестабилно. Макар българското население да е доминиращо, в крайдунавските земи се заселват "миксоварвари" ("смесени варвари"), преди всичко печенези.

През 1074 г. жителите на Дръстър се опълчват срещу централната власт, преди всичко срещу"първия министър", логотета Никифор, наричан подигравателно и с умалителното "Никифорица". Всесилният цариградски управник се опитва чрез драстични икономии и отсичането на непълноценни монети, аналогично на "печатането на пари" в наше време, да закърпи свиващия се държавен бюджет. Тези действия са наложени от самите обстоятелства - Византия след 1071 г., когато е победена от селджуките в битката при Манцикерт, губи обширни земи в Мала Азия, вековното "ядро" на империята. По същото време италианските нормани завземат последните византийски владения в Южна Италия. През 1072-1073 г. въстават българите от югозападните земи, водени от Георги Войтех и обявения за цар Константин-Петър Бодин. За своите поданици Константин X Дука е нечуван скъперник, а неговият син Михаил VII е охарактеризиран от изобретателните ромеи с прозвището "Парапинак" – парите, с които по-рано можело да се купи пинак (паница) жито, стигали само за една четвъртинка, т.е. една шепа зърно...

Недоволството в Дръстър и Добруджа се дължи и на слабостта на империята пред външната заплаха. Империята не е в състояние да поддържа отбраната на дунавската граница. Затова наред с византийските гарнизони, чиято численост е недостатъчна, по необходимост се създават военни отряди от граничари българи, които получават заплати и определени привилегии. Както разказва Михаил Аталиат, въпреки че земите на българите са опустошавани от печенезите, "... поради настояванията на Никифор им били отнети ежегодните дарове от императорската хазна..." Местните българи и "миксоварвари" в Дръстър на практика предават властта над крепостта в ръцете на Татуш – варварски " първенец", който не е "обикновен" печенег, а "халис", произлизащ от Хорезм на брега на Каспийско ("Халиското") море. Много халиси са увлечени от движението на печенезите (част от които са ираноезични), но си остават градско население и се препитават не с номадско стопанство, а със занаяти и търговия. Това обяснява мястото на Татуш именно в града Дръстър, за разлика от другите печенежки вождове, които живеят в номадски лагери из полетата на Северна България.

В Дръстър е имало и лоялни към централното правителство първенци, които настояват за подходящ управител и изплащане на заплатите на войниците. Обикновено от Константинопол за управители в българските земи са назначавани "ромеи" (гърци, арменци, грузинци и др.), докато знатните българи, вкл. потомците на цар Иван Владислав (1015-1018), са назначавани на високи постове в Мала Азия и Армения. Сега правителството няма избор, затова се спира на знатен българин с идеята той да намери общ език със своите сънародници.

На първо време Нестор се опитва да изпълни поставените му задачи и раздава заплати на граничарите. Отпуснатите от правителството пари обаче се обезценяват поради настъпилата хиперинфлация от близо 400 процента! Разбира се, вината е прехвърлена от болната глава на здравата – логотетът Никифорица обвинява Нестор във финансови злоупотреби, а "... домът и имотът му..." в столицата са конфискувани.
В крайна сметка, изпратеният да омиротворява Дръстър и Подунавието българин се присъединява към своите сънародници - "...било от страх пред тях, било че харесал решението им поради племенната близост с рода им..." Бидейки опитен политик от "византийската школа", Нестор привлича на своя страна с дарове "печенежкото племе" и обявява "...непримирима война на ромеите..." С големи сили от българи и печенези Нестор нахлува в "...Македония (Източна Тракия), като се държал там много жестоко...", а събраните в Одрин ромейски войски не се осмеляват да излязат срещу него. Въстаниците достигат самата византийска столица и я блокират откъм сушата.

Съвременникът Михаил Аталиат пише, че поради недостиг на храни в Константинопол "...всички били притиснати от безизходица..." Император Михаил VII, по начало колеблив и бездеен, няма достатъчно войски и не може да предприеме ответни мерки. Трябва да се признае обаче, че и доскорошният му приближен Нестор не е на висота. Вместо да превзема градове и области, водачът на въстанието се лута между жаждата си за отмъщение и грабливите апетити на своите печенежки съюзници... Нестор обещава да снеме обсадата, ако му бъде предаден омразният логотет! Императорът обаче не се поддава и на настойчивите искания на цариградчаните фаворитът Никифорица поне да бъде уволнен от високия пост. Според Аталиат помощта идва "свише" от Света Богородица, която внушава на печенезите "...да премахнат своя стратег и пръв съветник Нестор..." Разбира се, явно става дума както за молитвите на императора, както и за напълно земното византийско злато... Нестор разкрива готвеното покушение, но е принуден да изостави блокадата и да се завърне в Дръстър. Съдбата му е неизвестна, но до 1091 г. Дръстър остава извън контрола на византийското правителство.

Въстанието на Нестор ни провокира да направим някои изводи. Най-малкото е странно, че отсъстват каквито и да било сведения знатният българин да е правил опит, дори да е имал идея да обяви възстановяването на погиналото Българско царство! Както е известно от въстанието на Петър и Асен през 1186-1188 г., цял век след Нестор (!), идеята за възраждане на българската държавност продължава да е привлекателна за хиляди българи. Надали може да има съмнение, че през 1074 г. в областта между Дунава и Стара планина – люлката на средновековна България, освободителната кауза е жива. Да не говорим, че според автора на "Българския апокрифен летопис" Дръстър е създаден от "Испор цар"/Аспарух заедно с Плиска!

И все пак, въпреки подходящите условия, по-благоприятни от онези при Петър и Асен (!), въстанието си остава на регионално равнище. Наред с дестабилизиращата роля на печенезите трябва да отчетем и субективния фактор в лицето на самия Нестор. По нищо не личи този иначе знатен, със сигурност образован и способен българин, да е вярвал във възможността Българското царство да бъде възкресено.

Разбира се, по онова време са живи спомените за трагичната съдба на цар Петър Делян и голямото българско въстание през 1040-1041 г., а неуспешният опит за освобождение на България с въстанието на Георги Войтех година-две по-рано няма как да не е бил пред очите на самия Нестор... От друга страна, въпреки че е пазел българската си идентичност, Нестор явно е привикнал с битието си на човек от столичния елит и византийски "космополит"... Всичко това ни убеждава, че идеите са не по-малко, ако не и по-важни от конкретната политическа реалност - правило, валидно за всички времена.

автор: проф. Пламен Павлов
Преподавател във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" по история на Византия и средновековните балкански държави. От 2003г. водещ на предаването "Час по България" на телевизия СКАТ. Председател на Агенцията за българите в чужбина през периода 1998-2002.

Facebook коментари