Събота, 17 Април 2021 г.

"Антикорупционния фонд" преброи рисковите изборни секции в област Силистра за купен или контролиран вот

Над 2500 са секциите в страната, които могат да бъдат оценени като рискови за купен или контролиран вот. Това показва изследване на "Антикорупционния фонд", които проучват резултатите от всички парламентарни и местни избори в периода от 2013 до 2019 г. Резултатите от предстоящия вот на 4 април също ще бъдат анализирани. За тези избори секциите, в които ще може да се гласува, са около 12 хиляди. Целият анализ ТУК.

Изследването анализира резултатите от всички парламентарни и местни избори в периода от 2013 до 2019 г., като рисковите секции в цялата страна са представени под формата на интерактивна карта.

"С картата и анализа искаме да постигнем две неща: да насочим вниманието на обществеността към тези секции, в които има по-висок риск от купуване на гласове. Вярваме, че това допълнително обществено внимание може да има възпиращ ефект върху участниците в процеса. Искаме да насочим и правоохранителните органи и да им помогнем ефективно да противодействат на купуването на гласове", коментира при представянето на анализа Бойко Станкушев, директор на АКФ.

Изследването не дава отговор коя партия е купувала най-много, а по-скоро показва, че има вероятност почти всички политически партии в някакъв момент да са купували или контролирали гласове.

Четири признака за рискова секция

Четири са различните индикатора, по които експертите са идентифицирали дадена секция като рискова:

- нетипично по-висока избирателна активност в сравнение с регистрираната избирателна активност в цялата община;

- нетипично по-висок резултат за водещата партия в дадена секция в сравнение с регистрираният резултат на партията в цялата община. В този модел една екстремна стойност на резултата на победителя става още по-съмнителна в случаите, когато на предишни парламентарни избори в секцията е имало друг победител.

- резки отклонения в избирателната активност в дадена секция в две поредни изборни години.

- регистрирана рязка промяна в политическите пристрастия на избирателите в дадена секция в две поредни изборни години - рязък ръст или спад в гласовете за дадена политическа партия в секцията. Пример за такава секция е тази в село Галиче, община Бяла Слатина. На изборите през 2014 г. победител е ДПС с над 30% от гласовете, а на следващия вот през 2017 г., победител е БСП с 43%.

Резултатите от анализа могат да бъдат видени на интерактивна карта - тук. Тя е изработена от д-р Никола Тулечки от сдружение "Данни за добро".

Според най-консервативната оценка (това включва секциите, които попадат в няколко от моделите) общият брой гласове, подадени в 780 рискови секции, възлиза на 170 000, или около 5% от подадените гласове. "Ако в оценката се включат всички секции, в които са регистрирани отклонения дори по един от критериите, резултатите скачат на 2554 секции с близо 690 000 гласа, или около 18.7 % от общо подадените гласове", пишат още от Антикорупционния фонд.

Анализът за местните избори от 2015 г. показва, че в секциите, където е идентифициран риск, са подадени 247 382 гласа, което е 7.5 % от гласувалите на тези избори. На местните избори през 2019 г. е отчетен лек спад, като броят на подадените гласове в рискови секции спада до 186 944, а процентът до 6%.

"Въпреки че влиянието на купения и контролиран вот не трябва да бъде подценявано, то е най-съществено по линия на усещането на гражданите за опорочаване на изборния процес и съответно намаляване на доверието им към парламента като институция", казва в доклада автора на изследването доктора по криминалистика Мария Карайотова.

Анализът на прегледаните секции показва, че има вероятност почти всички политически партии в някакъв момент да са се възползвали от купен вот, като при окончателните резултати купеният вот за една партия се неутрализира от купения на другата. "Така вотът в рисковите секции може да има съществено влияние за вдигането на бариерата за влизане в парламента, но по-малък ефект върху окончателните проценти на парламентарно представените партии", казва още Карайотова.

Facebook коментари