Неделя, 05 Декември 2021 г.

Маргарита Славова, председател на Административен съд - Силистра: "В последните години отказите на достъп до информация не са типични"

Маргарита Славова, председател на Административен съд - Силистра даде интервю пред Калина Грънчарова, координатор на ПДИ в Силистра, което бе публикувано в сайта на програмата за достъп до информация.

Маргарита Славова е завършила УНСС и Юридически факултет на СУ "Св. Климент Охридски". През юни 1993 започва работа като следовател в Окръжна следствена служба - Силистра. На 1 ноември 1994 е назначена за районен съдия в Районен съд - Силистра, където работи до 1 ноември 1997. В следващите 9 години е адвокат. След създаването на административните съдилища, на 1 март 2007 започва работа като съдия в Административен съд - Силистра. От началото на 2012 Висшият съдебен съвет я назначава за административен ръководител на Административен съд - Силистра, а от 2017 тече вторият й мандат.

Как се отрази пандемията върху работата на Административен съд - Силистра?

Тя се отрази негативно на всички сектори на обществения живот, включително и на правосъдието. Съдиите можеха в част от работата си (в която подготвят делата, пишат актове по движението им или по съществото на делото) да работят дистанционно, но един съдия задължително присъства физически в съда, поради необходимостта от спешни и бързи производства като спиране на предварителното изпълнение на административни актове; допускане разкриването на данъчна и осигурителна информация и др. Смея да кажа обаче, че не се усети някакво извънредно натоварване в личен план или в способността ни да решаваме делата добросъвестно. Няма просрочен съдебен акт. Направили сме всичко, което сме могли да направим като съдии. Като цяло, за обема на работата на съда мога да кажа, че делата са по-малко с около стотина в сравнение с предходните години. Но това вероятно е свързано и със спрените пак по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение срокове за подаване на жалби.

Увеличават ли се делата по Закона за достъп до обществена информация?

В нашия съд не е имало такива големи количества от дела по този закон, че да създават напрежение или да смущават работата ни, но пък регулярно ги има всяка година. През 2020 мога да посоча дело, което аз реших. Инициаторът му води много дела при нас срещу бившия си работодател – по Кодекса за социалното осигуряване и в общите съдилища – по Кодекса на труда. Водеше дела и срещу НОИ по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Този път беше искал достъп до обществена информация от Инспекцията по труда пак по неговата тема – проверявана ли е фирмата през еди-кои си години, същата спазвала ли е еди-коя си наредба и т.н. Въпросите му бяха общо 16. Те му отговорили на два от тях и отказали отговори по другите 14 въпроса. Поради това обжалва пред съда техния отказ. В хода на производството, колкото и горчилка да бяха събрали от Инспекцията по труда, защото в жалбите бяха описани по нелицеприятен начин, те представиха протоколите, от които оспорващият имаше нужда.

От кои институции се търси най-често информация по ЗДОИ и кои са най-активно търсещите – физически лица, НПО?

Такива дела завеждат най-често физически лица. В годините назад имаше и дела, заведени от неправителствени организации. Например от "Четири лапи" във връзка с обезпаразитяването и кастрирането на кучетата в общината. Но не мога да кажа, че те преобладават като инициатори на този вид съдебни дела. Такива са най-вече различни физически лица. Ние водим регистър и когато от нас поискат информация по ЗДОИ, има съдия, определен със заповед, който да разглежда тези заявления и да решава дали да бъдат удовлетворени или не.

Има ли подадени заявления по ЗДОИ към Административен съд - Силистра?

Да, през миналата година са две. Едното е от Вас, като координатор на ПДИ, а второто – от "Български институт за правни инициативи". Отговорили сме и на двете заявления.

Посочете интересен случай, свързан със ЗДОИ от Вашата съдебна практика?

През последните години отказите за предоставяне на достъп до информация не са типични. Това, което много ме замисли, защото такова дело дойде на мой доклад, е, че сякаш органите вече дават пълен достъп с решенията си по чл.34 ЗДОИ, а реалното изпълнение не е такова.
Примерът, който ще дам, е за дело, водено от физическо лице срещу кмета на общината. По хората, които идваха в залата и присъстваха на заседанията, се ориентирах, че това е неформална спонтанна група протестиращи, която вероятно се е събрала чрез социалните мрежи, и физическото лице е техен представител.
С подаденото заявление по ЗДОИ са търсили информация за средствата, изразходвани за озеленяване на няколко района в града за период от 2 години, включително за сключените договори с фирми-изпълнители, за разплатени задължения във връзка с озеленяването. Кметът издава заповед, с която нарежда да бъде предоставен пълен достъп, като посочва кой да го предостави, как да стане това, каква такса да се събере. Фактически обаче лицето получава от Общината част от поисканата информация – само за една година; за един от районите в града и за един договор, с който са възложили озеленяването на "Синева" ЕООД и логично обжалва. Според чл. 40 от ЗДОИ на обжалване пред Административния съд подлежат решенията и отказите за предоставяне на достъп до обществена информация. Тук на жалбоподателя му е трудно да се ориентира – той обжалва решението, но тъй като според това решение на него трябва да му бъде предоставен пълен достъп до поисканата информация, той няма правен интерес от обжалването му.
Издадох разпореждане за установяване на правния интерес на жалбоподателя, който в случая е свързан с това какво всъщност следва да се обжалва и кое е правилното законово основание за това – да обжалват не самата заповед на кмета, а изпълнението ѝ. Те се ориентираха и уточниха искането си – предметът на търсената защита бе срещу неточното изпълнение на решението на кмета от определените длъжностните лица. Така водихме делото на основания от АПК, които се отнасят до изпълнението на административен акт. Това, може би, трябва да се предвиди в самия ЗДОИ, за да е по-ясно за хората.
Сезиралите ни лица получиха цялата информация, която ги интересуваше, чрез резултата от експертизата. Съдебното решение беше в посока, че задължава кмета да предостави поисканата информация относно извършените разходи по озеленяването на града в пълния ѝ обем за всичките посочени в искането години и за посочените в него райони на Силистра.

В началото на 2020 във всички общини в Силистренска област бяха получени заявления по ЗДОИ с искане на информация за сравнително големи периоди от време от лица, които нямат никаква връзка с региона, нито правен интерес. Има ли вече заведени дела в Административен съд-Силистра по този повод?

Да. По едно такова дело съдът вече се произнесе. То беше заведено по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Предметът на искането беше: "Да осъдите община еди-коя си да ми плати разноските за процедурата по ЗДОИ в размер на 1,28 лв." Ищецът твърди, че по силата на ЗОДОВ това е вреда, причинена от общините, за което беше приложил едно адвокатско пълномощно за платен хонорар от 500-600лв. – по същото това дело за 1,28 лв. Съдиите, четейки делата и преценявайки наличието на правен интерес у страните, оставаме с впечатлението, че има нагла злоупотреба с процесуални права с цел печелене на пари. Сега отново има иск от същото лице, което е с постоянен адрес в Югоизточна България и в момента е много активно - пак срещу кмет на община, но не по ЗОДОВ, а на основание на чл. 256 от АПК - кметът на общината да бъде осъден да извърши действия, които са негово задължение по силата на закона, а дали кметът ги е извършил или не е – това конкретният съдия ще реши. Производството по това дело в момента тече и ние нямаме право да го коментираме в детайли.

Председателят на Административния съд повече мениджър ли е, или съдия?

Повече е съдия. Дори да има някакви лични нюанси в този избор, никой ръководител в системата на съдебната власт не трябва да се изживява като "началник" или администратор. Да, административната работа трябва да се върши, но не бива да се губи вкуса към основната функция на съда, защото съдилищата съществуват, за да решават споровете между правните субекти, а всичко друго са съпътстващи работи, едно допълнително натоварване. Докато съдията има сили да ги понася – добре, но фокусът му трябва да е върху делата, върху проблемите, които възникват по повод на тях, и най-вече върху правилното прилагане на законите при разрешаването им.

Facebook коментари