Силистра е сред най-враждебните към мигранти райони в Европейския съюз

България, Унгария, Чехия и Словакия са най-враждебни към мигрантите в ЕС, но нагласите варират силно в отделните им области, а резултатите на Полша и Западните Балкани са изненаващи.

Това сочи ново изследване, публикувано от офиса в Будапеща на свързаната с Германската социалдемократическа партия фондация "Фридрих Еберт". Изготвените от него индекси на отношение към мигрантите и последиците им в обществото сочат, че България е в една и съща група с три от вишеградските държави - Полша, Чехия и Унгария. В тази група не е Полша, която разчита на стотици хиляди украински мигранти, за да захранва икономиката си.

Разбивката по региони показва силно отхвърляне на мигрантите в Софийска област и в Силистра, като във втория случай е резултатът е сравним с Югозападна Унгария. България е посочена за пример и в доклада, като държава, в която Индексът на отхвърляне варира силно от Габрово (10) до Силистра (90). Картата в изследването сочи още, че отхвърлянето е по-голямо в Северна България, както и в Софийска област.

Ясно се очертава разделението изток-запад в отношението към имигрантите и миграцията и в посткомунистическите общества тя се приема по-негативно, отколкото населението на страните в Западна Европа. При това разликата само се е задълбочила в последните години.

В тези държави респондентите, които не искат мигранти, са между една пета и половината от жителите, въпреки че (или защото) в тези държави има много малко мигранти от държави извън ЕС и опитът им с тях е малък.

Възприятията също са преобладаващо негативни на изток за ефекта на миграцията върху обществата, икономиките и културата. Има "четири държави, където населението е силно негативно (Чехия, Словакия, Унгария и България)", продължава докладът. Авторите отбелязват, че на Западните Балкани, в Полша и Литва отношението към мигранти е в по-голяма степен положително, отколкото са очаквали. Особено изненадващо за тях е, че въпреки историята на етнически конфликти и разделения Западните Балкани показват много по-малка степен на отхвърляне спрямо мигрантите.

Възприемане и отхвърляне

Публикуваното с подкрепата на "Фридрих Еберт" изследване е част от поредица, посветена на отношението към миграцията в Европа. За разлика от последните две в нея този път са включени и повече държави от Източна и Югоизточна Европа - Сърбия, Черна гора, Хърватия, България, Словакия и Латвия.

В настоящия текст за авторите е важно да разберат дали неочаквано регистрираното подобрение в нагласите към мигрантите през 2016/2017 г. е било епизодично или част от дългосрочна тенденция, както и дали разделението "изток-запад" по темата ще остане в сила с добавяне на новите за изследването страни.

От основните компоненти в изследванията по темата - емоционална реакция към мигрантите, поведенчески (при среща с тях) и когнитивен (какво знаят респондентите) - авторите се спират на последните два. Те изготвят Индекс на възприятието (какво означава миграцията за страната на респондентите) и Индекс на отхвърлянето (колко от тях не приемат мигранти от по-бедни страни).

Индексът на възприятието показва, че България получава 40 точки (при над 60 в Испания, Ирландия и скандинавските държави - по-ниските стойности показват отрицателно отношение). Унгария и Словакия, с по 38, и Чехия с 39 са единствените държави с по-нисък резултат. За сравнение Полша, където властите са известни с антимигрантската си реторика (основно срещу мюсюлмани), се отбелязват 56 точки, в Сърбия - 44 точки.

Индексът на отхвърлянето дава 40 точки на България, 37 - на Словакия, 42 - на Чехия и 57 - на Унгария. В Скандинавските държави, Германия и Белгия, както и на Иберийския полуостров, числото е едноцифрено; във Великобритания, Ирландия, Франция, Нидерландия, Хърватия и Италия е между 10 и 20. В Полша също е 20, в Сърбия - под 30.

Заради по-късното включване на България тя не е изследвана при сравняването на резултатите спрямо минали години. В случая с Индекса на отхвърлянето обаче са наблюдава сравнителен спад в повечето европейски страни спрямо 2017 г. Враждебността към мигрантите се е увеличила значително единствено в Чехия и Полша за последните две години.

Толерантността към тях се е подобрила в Литва, има и лек спад в Унгария. Там (макар да е наблюдаван във всички групи) тенденцията се свързва основно с млади и на средна възраст с относително високи доходи, живеещи в Будапеща. В Лита, обратно, двигател на подобрението са хора на възраст между 50 и 69 години.