Кирил Боянов, председател на ОСЗК в Силистра: Много пожари има за гасене в земеползването

Приходите от въвеждането на данък върху земята е добре да отиват за изграждане на поливно земеделие, казва председателят на Областния съюз на земеделските кооперации в Силистра Кирил Боянов. Той е автор на концепция за усъвършенстване на поземлените отношения и преструктуриране на българското земеделие в условията на ОСП. Концепцията предизвика дебат сред фермерите, след като "Гласът на земеделеца" я публикува на своята интернет страница

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Боянов, написали сте сериозен труд от близо 50 страници – на базата на вашия дългогодишен административен и практически опит в земеделието. Изпратили сте го до много държавни институции – има ли реакция и какво ви провокира да напишете вашата концепция?

- Бях заинтригуван от предложението на Обединени патриоти за облагането с данък на земеделци, които имат над 20 хил. дка земя. Защо обаче се залага подобно ограничение? Ако ще има данък върху земята, то той трябва да е за всички – без ограничения от размера на земята. Това ме провокира да напиша тази концепция, върху която всъщност работя от години. Имам отговор от администрацията на Министерския съвет – че документът е получен. Доц. Въто Христов от Клуба на аграрните специалисти даде добра оценка за моята работа. Изпратил съм концепцията и до МЗХГ, до парламентарната комисия по земеделие, до президентството, ДФЗ, НССЗ, БАСЗЗ, БАН, Институт по аграрна икономика, Институт за агростратегии и иновации, ОСЗК, кметове, председатели на земеделски кооперации, арендатори, офиси на политически партии.

- Въпросът за въвеждането на нов ред в поземлените отношения е политически – вярвате ли, че ще има политическа воля за такава реформа, при условие, че досегашният Закон за собствеността и ползването на земеделските земи е променян близо 100 пъти, а новият Закон за земята е поставен на трупчета?

- Много пожари има да се гасят в земеползването. Наясно съм, че моята концепция няма да бъде посрещната еднозначно – вероятно ще си спечеля доста врагове – и от страна на арендаторите, и от страна на председатели на кооперации, както и от собственици на земеделски земи. Този дебат обаче трябва най-сетне да започне по същество. И колкото повече мнения се чуят, толкова по-добре. А относно политическата воля – днес се говори за нова Конституция, един добър и нов Закон за земята е възможен през смяна на сегашната политическа система.

- Как ще се намери балансът между толкова много интереси по отношение на земеползването?

- Трудно. Защото работата е изтървана още от самото начало. В началото на прехода държавата даде 15 млрд. лева за земеразделяне и за връщането на земята в нови реални граници. Какъв е резултатът 30 години по-късно – имаме разпокъсана и некомасирана земя. А опитите за комасирано ползване на земята са нещо страшно. Затова казвам, че трябва да се гаси пожар след пожар в поземлените отношения. Въвеждането на данък върху земята е стъпка в полагането на някакъв ред. Дори и данъкът да бъде 1 стотинка на декар, държавата трябва да събере пари, за да се натрупа фонд, който да се използва с приоритет в най-важната посока – да се осигури напояване на земеделските площи. Ако преди 30-40 години близо 12 млн. декара земеделска земя бяха обхванати от поливни и напоителни системи, днес те са около 1,6 млн. декара. Коментарът е излишен. Но тогава държавата имаше ангажимент за напояването, отчисляваха се 2% от всеки доход в земеделието – и се заделяха само за напояване. Днес липсва такова държавническо мислене. Да, евентуален данък върху земята ще засегне лично всеки, но не трябва ли да мислим и за държавата, освен за себе си?

- Едрите собственици на земя реагираха остро на идеята за въвеждането на данък, малките я приемат радушно – как ще го коментирате?

- Как няма да реагират едрите – известно е, че в земеползването има няколко големи акули. И те всъщност не са земеделци, а рентиери. В Силистренско имаме нотариус с над 10 хил. дка закупена земя. Депутати, магистрати и всякакви други масово купуваха земеделска земя и сега живеят от това. Трудно ще се пребори държавата с такива. Не знам до колко рентиерството е част от една демократична система на управление, но у нас така се случиха нещата.

- Днес очевидно е време за дебат – кой трябва да участва в него?

- Всички, които имат отношение по темата. От Института по аграрна икономика е добре да подготвят няколко варианта за изчисляване на рентата – на базата на категориите земя, на основни култури, на среден доход - и те да бъдат подложени на дискусия. Категориите земеделска земя в България имат нужда от актуализация – това е работа на института "Пушкаров". Те не са актуализирани още от времето на поземлените комисии. А земята отдавна е с променени почвени показатели – след 30 години експлоатация. На нея обаче не бива да се гледа само като на атрактивна стока, тя е национално богатство.

- Мнозина земеделци признават, че има бясно наддаване на ренти – за да се наемат възможно най-големи масиви земя?

- Подобна е картината и в кооперациите. Но какъв е смисълът от високата рента, ако цялата субсидия + печалбата от декар отиват за нейното изплащане? Това не може да се нарече ефективно и рентабилно земеделие. Има от кого да почерпим добър опит в тази посока – Франция е хубав пример със своята нормативна уредба по отношение на рентите. Стига у нас да има политическа воля за такава крачка. Аз съм добавил моята клечка в големия пожар, който трябва да се гаси в земеползването.

- Във вашата концепция говорите за децентрализация на институциите, обвързани със земеделието и даването на по-голяма свобода на общините да решават на местно ниво. Как обаче ще се случи това, след като и тази реформа не е проведена - по отношение на местното самоуправление?

- Част от данъка върху земята е добре да остава в общините. За да имат финансов ресурс, с който да благоустрояват малките населени места. Това е един от начините младите хора да бъдат задържани в тях. С погрешната поземлена реформа какво направихме – младите българи, отчуждени от земята, я продадоха на безценица, за да си купят самолетен билет за Терминал 2. И днес берем горчивите плодове на тези политики. За хората в малките населени места може да се помисли и чрез възстановяване на практиката на работа в земеделието и животновъдството на акорд – държавата да поеме ангажимента да изкупува произведената продукция. Това би било атрактивно за млади хора, които искат да отглеждат подове и зеленчуци, животни.

- Г-н Боянов, за съжаление добрите концепции и стратегии за българското земеделие често остават само на хартия – вероятно сте наясно с това?

- Аз имам вътрешен мир, че съм направил каквото трябва. Благодарен съм на "Гласът на земеделеца", че публикува моята концепция. Ако тя предизвика дебат – значи съм постигнал нещо. Доц. Въто Христов се пошегува, че много от моите идеи вероятно ще бъдат откраднати – нека, стига да свършат нужната работа.

- Май българите сме големи индивидуалисти, г-н Боянов – това не е ли беда?

- Сам човек нищо не може да постигне. Затова и нашите земеделци не се обединяват, не могат да направят т. нар. фермерски кооперативи, каквито масово има на Запад и там са много успешни. Ние сме недотам образовани, но със самочувствие до небето. И най-важни са ни субсидиите и комисионните. С такова мислене трудно се правят реформи в земеделието.