Понеделник, 10 Август 2020 г.

Преди 1700 години Гай Луций си мечтае да си тръгне от Тутракан и да се прибере в Рим

Една забравена находка отпреди почти две десетилетия ни връща към древното минало на Тутракан, римската Трансмариска, разбираме от сайта www.archaeologia-bulgarica.com.

През 2002 г., при проучването на подковообразна кула, достроена вероятно по времето на император Константин Велики (306 – 337 г. сл. Хр. ), археолозите доц. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН) и Емил Петков (ИМ-Тутракан) се натъкват на графити на латински език, които публикувамe тук за първи път.

Стотици примери както от миналото, така и от нашето ежедневие показват, че при вида на гладката мазилка мнозина не успяват да удържат импулса си да напишат нещо. Най-свеж е спомена за българския футболист Благой Георгиев драскал с монета по Колизеума в Рим

Наличието на такива надписи по стените само по себе си не е изненадващо; съдържанието им обаче може да бъде безценно, защото ни дава възможност да преодолеем времето и да надникнем в живота и мислите на обикновените хора отпреди около седемнадесет века.

Графитите от кулата в Трансмариска били издраскани с остър предмет върху все още мокрите хоросанови фуги между камъните. Вляво виждаме нещо съвсем обичайно – един от войниците решил да се увековечи и изписал имената си. Като всеки римски гражданин той имал три имена, от които са оцелели първите две: GAIVS LVC(I)VS (…) – Гай Луций …; на мястото с третото му име мазилката била изкъртена още в древността. Но интересното в случая е, че за разлика от много свои "колеги" в писането на графити, които давали допълнителни подробности за себе си (например военна си част, родното място или името на любимата си), Гай Луций предпочел да даде израз на своята "любов към Рим": Amor Rom(a)e.

Дали това е спонтанно заявяване на патриотичните чувства на един войник, пазещ границите на империята в онези трудни времена? Или силният копнеж след военната служба на дунавския бряг да достигне до Вечния град? А може би фразата е останала в съзнанието му от ученическите години, когато са го възпитавали в любов към родината?

Или просто е бил впечатлен от играта на думи, при която името на Рим (ROMA), прочетено отзад напред, се превръща в "любов" (AMOR)? Вероятно всяко от тези възможни обяснения е донякъде вярно. Магическата връзка между името на Рим и думата за "любов", сякаш създадена от самите богове, била добре позната и често използвана от римските писатели, за да внушава предопределената от съдбата роля на Рим като обединител на целия свят. Имало дори спекулации, че Amor ("Любов") е мистичното име на Roma (Рим), което пазело града от врагове и опасности и чието публично разгласяване се наказвало със смърт. На основата на анаграмата AMOR – ROMA били създавани магически квадрати, както и палиндроми (текстове, които се четат по един и същ начин и в двете посоки), например "Roma summus amor" ("Рим е най-голямата любов") или "Roma, tibi subito motibus ibit amor" ("Рим, чрез разместване идва при теб изведнъж любовта"); очевидно тези традиции не били непознати и по долното течение на Дунав.

Facebook коментари