Вторник, 14 Юли 2020 г.

Пропуснати възможности: Защо преди 13 години до Силистра не бе построена петролна рафинерия

Австрийските фирми са сред водещите чуждестранни инвеститори в България.

Австрия е един от традиционните и важни търговски и икономически партньори на България. През 2011 г. стокообменът между двете страни премина границата от един милиард евро и продължава да расте, подкрепен от увеличаващите се износ и внос. През миналата година търговията е на рекордната стойност от 1.39 млрд. евро, като е с 5.9% над изтъргуваните стоки през 2018-а.

Към края на миналата година преките чуждестранни инвестиции от Австрия у нас възлизат на 4.127 млрд. евро, с което страната се подрежда на второ място (след Холандия) по размер на вложенията в България.

По Закона за насърчаване на инвестициите в България са сертифицирани 7 проекта с австрийско участие, един от които е на "Петромакс Рифайнъри България" и е пряко свързан с най-голямата и неосъществена инвестиция в Силистра.

Каква е тъжната историята на тази инвестиция?

В края на юли 2006 година излиза информацията, че ще се строи нова петролна рафинерия край Силистра от компанията "Петромакс Енерджи Груп". Инвестицията се оценява на 157 млн. долара. За тази новина съобщава Българската агенция за инвестиции.

Вложението в мощността с годишен капацитет от 1,5 млн. т годишно суров петрол за преработка ще е в размер на 253 млн. лв., за което дъщерната българска фирма "Петромакс Рифайнъри България" получава сертификат за първокласен инвеститор. Тогавашния министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров връчва лично на председателя на Съвета на директорите на "Петромакс Рифайнъри България" АД Терънс Монтагю-Мур сертификата.

Рафинерията трябва да произвежда крайни продукти - бензин 95H и 92H, нафта, керосин,корабно гориво, дизелово гориво и мазут.
Предвижда се оборудването за съоръжението да са внос от водеща фирма производител на петролни съоръжения и инсталации в Съединените американски щати – Бейсик екуипмент, Хюстън, щат Тексас.

Инвеститорите заявяват, че рафинерията ще отговаря на европейските стандарти за качество и опазване на околната среда.Проектът трябва да доведе до създаване на 300 нови работни места в региона, като се обещава по време на фаза строителство и въвеждане в експлоатация ще бъдат ангажирани около 1000 работници и служители. Успешното реализиране на инвестиционния проект трябва да позволи на България да намали настоящата си зависимост от внос на рафинирани петролни продукти, произведени при несъвременни технологични условия, отбелязват от Българската агенция за инвестиции. Целта е рафинерията също така да изнася продукция за съдените страни.


През ноември 2007 година излиза информация, че австрийският инвеститор в проекта ще се откаже от начинанието. Това става, чрез Владимир Ненчев, прокурист на българското представителство "Петромакс рифайнъри България", заявено от него пред агенция Ройтерс. Строежът на рафинерията и пускането й в експлоатация се отлага за втори път в рамките на една година, каза още Ненчев.

Първоначалните планове рафинерията да заработи през есента на 2007 година. След което компанията отлага стоежа поради технически причини, като обещава да почне строителство през есента и да пусне съоръженията в края на годината.

После се съобщава, че рафинерията ще бъде пусната в експлоатация средата на 2009 година. Като причина за забавяне се сочи издаването на необходимите разрешения за строеж както и забавянето на изграждането на ТЕЦ, необходима за рафинерията. По думите тогава на Нейчев 60 мегавата мощност трябва да е готова в края на следващата година.

Междувременно "Петромакс" води преговори за продажбата на мажоритарния дял в компанията, като се обещава до сделка да се стигне до края на годината.

Обещава се също така, че смяната на собствеността няма да се отрази върху проекта, който ще бъде подкрепен от "Владимпекс Груп". Справка в регистъра Дакси тогава показва, че последната е собственик на бившия Винзавод Силистра "Винко 97" , а по късно и "Владимир дистилърс" на който Ненчев е управител.

Историята със силистренската рафинерия приключва тук, като така и не стават ясни причините за отказа на австрийския инвеститор да участва в проекта, нито защо и българската компания не успява да го придвижи, но самия фактор, че вече не е останал и камък върху камък от силистренския винзавод вече може да ни каже много. Няма да коментираме и спекулациите за намесата и на единствената рафинерия на територията на България за спирането на проекта.

Facebook коментари