Понеделник, 17 Януари 2022 г.

Алфатар повече от два века се пази ефективно от чумата

Как хората от градчето Алфатар, център на най-малката община в област Силистра, се спасяват от чумата, какви ограничителни мерки налагат и на какво се уповават, за да се предпазят от заразата и да оцелеят?

Няма писмени сведения за това, но пък има материални останки и легенда, която се предавала от поколение на поколение.

Каменни кръстове, дълбок ров и жив плет около Алфатар спасяват населеното място от чумата. На историята попаднал археолог от Силистра, когато проучвал родния си край.

По време на руско-турските войни често избухвали епидемии, войниците били основните преносители на зараза. В цяла Североизточна България избухнала пандемия.

Първите мерки били предприети в Силистра. Имало е карантинна зона и призив хората да си мият ръцете и да ползват за дезинфекция спирт и ракия.

Около Силистра обаче ситуацията била критична. Уплашени от чумата, хората напускали цели села.

"Първото, което правят алфатарци е да поставят в четирите края на селището големи каменни кръстове, защото кръстът е най-силният апотропей - отблъсква зли сили и помисли. Цялото село било обградено с ров. Около вала засаждат бодливи храсти, така нареченият жив плет", обясни археологът от Историческия музей в Силистра проф. Георги Атанасов.

Местните оставили само няколко подхода към селото. Организатор на предпазните мерки бил тогавашният кмет - Съби Чорбаджи.

Той бил човек с безспорен авторитет и желязна ръка. Успял да въведе дисциплина и да спаси хората от страшната чумна епидемия.

"Не се допускали чужди хора, дори животни в селото. Тези неща са записани в спомени на един местен краевед", добави още проф. Атанасов.

В Алфатар има само спомени, предавани от поколение на поколение. Няма снимки или писмени данни. Само останки от дълбокия ров, почти заличени от времето, както и каменните кръстове.

Преди повече от два века, за да предпазят населението на Алфатар от чумата, местните хора са изкопали ров с дължина между 4 и 5 километра. 100 години по-рано обаче техните предшественици са поставили каменни кръстове, за които се е вярвало, че пазят от беди и болести.

Информацията за времето на поставянето на кръстовете се разминава, но и до днес хората от Алфатар се уповават на силата на вярата си

"Историята на мартите датира от 1733 г., когато масово алфатарци се разболяват от чума. Тогава местните големци се събират и решават да направят кръстовете в четирите края на тогавашното село Алфатар. Изкарали се камъни от кариерата, а каменоделци ги оформят под формата на кръст. Поставени са в четирите края на селото и са осветени", разказа кметът на Алфатар Янка Господинова.

Поверие гласяло, че така може да се спре чумавото време над селището", обясни секретарят на читалище "Йордан Йовков 1984" - Алфатар Ганка Пенчева.

Какви са били методите от миналото, използвани срещу големите епидемии?

Според местните хора при следващата епидемия били предприети истински карантинни мерки. Тогава бил изкопан дълбок колкото човешки бой ров, било забранено влизането и излизането от селото. Дори в грижата за болните имало специални предписания.

"Разказвали са ми, когато е имало и други епидемии, как само една жена примерно влиза при болния, който лежи и е на смъртен одър. Не допускат дори съпругата му. Влизала само майката и така се запазват семействата здрави", посочи още Пенчева.

За да не потъне в забрава интересната история на Алфатар, всяка година на първи март жителите му се събират до един от каменните кръстове и връзват мартеница с наричане за здраве.

Репортер: Наталия Йорданова
видео: Нова Тв

Facebook коментари