Петък, 29 Май 2020 г.

Година преди първия полет на братя Райт в Америка българин лети край Силистра

Наскоро в информационния поток от Силистра влезе улица с нестандартни и малко известно име - "Харалампи Джамджиев", като единствената такава водеща до промишлената зона на града, където в момента е концентриран местния бизнес.

Но кой е Харалампи Джамджиев и защо е кръстена улица на него в Силистра?

Харалампи Джамджиев е един от големите механици-откриватели на XX век, смятан от мнозина за основоположник на българската авиационна наука. Той е първият роден авиоконструктор, първият българин, който изобретява летателна машина през 1895 г. .

Харалампи Джамджиев е роден е на 13 юни 1875 г. във Велико Търново. През септември 1893 г. постъпва във Военното училище в София, но поради заболяване временно го напуска.

Успява да завърши през 1895 г. Същата година, в която изобретява летателна машина. Конструира и орнитоптер с парен двигател, но той експлодира.

През 1902 г. упоритият военен строи друг орнитоптер с пружина вместо двигател.

Машината е с разпереност 1,05 м и обща дължина 1,25 м. Орнитоптерът има елиптични криле, задвижвани от силна спирална пружина. При извършените опити "птицата" на Джамджиев достига височина от 22 м и далечина на прелитането до 200 м. За засилване се използва наклонена дъсчена платформа и триопорен колесник от велосипеден тип.

Орнитоптерът прави малки параболи над силистренското село Попкралево. При полет на 8 март 1902 година тя прехвръква и се разбива с близкото румънско село Есекьой.

Това се случва година преди осъществяването на първия полет на братя Райт. Въпреки успешния си опит обаче българският авиатор не се вписва никъде като пръв създател на летателна машина, заради все още несъбуденото и незаинтересовано родно чиновничество.

На 16 февруари 1911 г. , във Франция Харалампи Джамджиев патентова с № 26224 летателен апарат под името "Нова система аероплан вече с мотор от моторетка". Предприемчивият българин е готов да участва във всесветския въздухоплавателен конкурс, но изработката струва скъпо, а няма кой да го подкрепи. После един пожар изпепелява имотите на семейството с целия изобретателски архив.

Независимо от всичко, Джамджиев не се отчайва и на 3 февруари 1921 година регистрира в Прага нов свой самолет, наречен "Бързолет". В него използва за самолетно крило тесни (ивични) профили.

Родоначалникът на българската авиация си отива от този свят на 13 март 1961 г. Идеите на Джамджиев са голям принос в развитието на аеромеханиката, а много негови конструктивни решения са реализирани едва през 70-те години на миналия век – толкова те са изпреварили времето си.

Facebook коментари