Днес празнува най-голямото село в България – Айдемир

Айдемир е най-голямото село в България по площ и по брой на населението. Селото се състои от три части - Татарица, Айдемир и ж.к. "Деленки". В Татарица все още живеят потомци на донски казаци, староверци, прогонени през 17-ти век от реформите на цар Петър Велики в Русия.
За известен период селото се е наричало Княз Хесенски в чест на княз Александър Батенберг. През 1924 в близост до него са открити сребърни монети от времето на цар Иван Александър.
Селото възниква през османското владичество. Споменава се в турските документи от 1620 г. като Айа Тимур (светец Тимур), от 1675 г. като Айдемир, а от 1792 г. - Айтемир. По Букурещкия мирен договор (1913) остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовската спогодба (1940). Селото е слято с гр. Силистра през 1970 г. През 1976 г. е обявено за самостоятелно село и център на община.
В Айдемир през различни години се преселват българи от други краища на страната. Така напр. през 1940-та година, когато по Крайовската спогодба се освобождава Южна Добруджа, тук се заселват алмалийци - жители на село Алмали в Северна Добруджа. От с. Ябълково, Хасковско са дошли т.нар. гребенци. Шиковци са балканджии, преселили се на север от Котленския край. До 40-та година кв."Деленките" са били населени с македонци (арумъни). великоруските заселници намират убежище в Турция през 1674 г.[източник?] след потушаването на Булавинския бунт в Русия и основават с. Татарица. В 1881 г. от 332 души население в Татарица 264 са староверци. Гордостта от произхода на това население го кара да се събира в компактни села без да се смесва с останалите други народности, език и вяра. Прадедите дошли от бреговете на Дон били 16 семейства. По-късно от Румъния (от района на Констанца) идват още 60. В началото на миналия век са станали повече от 300. Всяко семейство имало по 6-10 деца. Днес Татарица е квартал на с. Айдемир, след като е присъединено през 1955 година. Според проучване на Института по славяноведения на Руската Академия на Науките направено през 2006 г. жителите на старообрядческите руски села извън Русия, са успели да съхранят традициите, културата, фолклора и приложните изкуства, като това би могло да ни даде частична представа за руския бит през XVII век...
информация на Кворум Силистра