Назад в историята: преди 190 години Силистра избира своя първи кмет

Георги Мамарчев е роден в Котел към 1786 г. Съгласно източници неговият род е от старото българско село Еркеч (Казичино), намиращо се в Източна Стара планина. Хората там били упорити, предприемчиви, смели. Такива качества притежавали и мъжете от Мамарчевия род: добре сложени физически, снажни, чернооки, с хубави засукани мустаци, добри борци (пехливани). Георги Мамарчев твърде млад отишъл доброволец в руската армия по време на руско-турските войни: 1806-1812 и 1812-1829 г. Заради неговата снажна и внушителна фигура той бил наречен "Буюклию".

По време на четвъртата, Дибичовата Руско-турска война (1828-1829 г.), той е отново пред крепостните стени на Силистра. Със своя български боен отряд пресякал Дунава и застанал на стража. Конниците от отряда на Мамарчев и Фокияно ходели на разузнаване, служели в предните постове и не позволявали на никакъв турски плавателен съд с войници да се приближи и да окаже помощ на обсадените. След като руската армия стъпила на българския бряг, отрядът на Мамарчев действал по Дунава и в Южна Добруджа. При едно от настъпленията към обсадения град, настъпвайки "с триста свои избрани българи", българинът на руска служба, начело на своята команда прехвърлил крепостните стени, завладял един от укрепените пунктове, влязъл в крепостта и обърнал топовете към града. С това той допрнесъл за превземането на яките стени на Силистренската крепост.

Назначен е за градски управител на силистренската крепост, която съгласно Одринския мир оставала под руско командване от 1829 г. до 1836 г. Мамарчев е избран за кмет от населението на квартал "Волната". Съобщава се от летописците, че е "избран от претъпканите с придошли българи в околни, гъмжящи села". Капитан Мамарчев е избран за български кмет с представители на цяла България. Съгласно източници той се смята за първия български кмет (признателните потомци от Силистра са му издигнали паметник в градската Дунавска градина). Като живущ в Силистра, заедно със семейството си, Мамарчев нито за миг не е забравил поробения български народ и решава да продължи недовършеното народно дело от 1829 г. В Котел, Сливен, Дряново, Елена, Търново отново започнали приготовления за въоръжена борба, известна като "Велчова завера". Като воин и военачалник, усвоил методите за водене на бойни действия в руската армия, Мамарчев бил главният военен ръководител на заверата. Съгласно източници след Чипровското въстание по подготовка и размери в Българско не е имало подобно въстание. Бунтът трябвало да се вдигне по Великден. В навечерието на въстанието поради предателство (на гърка Иларион Критски -търновски владика, и на Еленския чорбаджия х. Йордан Кисьов), една нощ турски заптии внезапно обградили Плачковския манастир. Заловили капитан Мамарчев и игумена. Арестувани били и другите ръководни дейци начело с Велчо Джамджията. При разпитите, съпроводени със жестоки мъчения, никой не е станал предател.
Изпращат капитан Мамарчев във Видин при Хюсеин паша, който го препраща при султана в Цариград. По нареждане на Султан Махмуд II Мамарчев бил изпратен на заточение в Мала Азия (град Кония), където бил устроен прилично за офицерския си чин. Последните 10 години от живота на този голям български патриот преминават в мъки и страдания на заточение в Кония и на остров Самос, където умира през юли 1846 г. (според някои източници - в 1848 г.) Съобщава се, че до последния си час, след 11 години заточение последната му заръка била "да му донесат оръжията, за да ги положи в полза на отечеството, ако е жив".