Вторник, 12 Ноември 2019 г.

Габриела Вергилов, диджейката от Тутракан

Наричат Габриела Вергилов "най-новия музикален износ на България". Има защо - родената в Тутракан и понастоящем живееща в Брюксел Габриела е сред най-интересните и нестандартни артисти на европейската техно сцена в момента. Срещаме я няколко седмици след първото й включване в платформата Boiler Room и дни преди един от малкото й сетове в София, за да поговорим за Берлин, диджействането със затворени очи и "Всяка неделя"?

"Спомням си много добре онзи момент, макар че съм била много малка", споделя Габриела. "Стоях пред телевизора в родния ми Тутракан и гледах "Всяка неделя". Ставаше дума за НЛО-та и бяха пуснали парче, което ми направи огромно впечатление. Сега знам, че е било от "Oxygène" на Жан-Мишел Жар, но тогава нямах представа нито кой е той, нито какво представляват синтезаторите. В онзи миг изпитах глад за още и още такива звуци, но трябваше да минат доста години, преди наистина да се запозная с електронната музика."

Превъртаме смело към 25 август 2019 г., когато порасналата Габриела се включва с два сета на големия фестивал Ampere Open Air близо до Антверпен. Първият е на основната сцена - пред 4 хиляди души и малко преди легендарния Джеф Милс, но всъщност вторият - в малко помещение и пред едва 200 души, е значително по-интересен. Благодарение на партньорството на фестивала и музикалната платформа Boiler Room едночасовият сет на Габриела е излъчван на живо и наблюдаван от десетки хиляди зрители. Това е първото включване на българка в Boiler Room (и второто на български артист изобщо след сетовете на KiNK през 2015 и 2018), но и засега най-важният момент в сравнително кратката кариера на Габриела.

"Обмислях да започна сета с нещо от "The Dark Side of the Moon" на Pink Floyd", разказва тя. "В крайна сметка стартирах с "Nightflight to Venus" на Boney M. Спрях се на него не просто защото е жизнерадостно. В последния момент си спомних за една видеокасета, на която моите родители са ме записали как танцувам на това парче на Boney M като малка. Стори ми се много важно да го използвам точно за Boiler Room."

Не знаем как е танцувала Габриела тогава, но енергията й, когато застане зад пулта, е унищожителна. Почти винаги пуска с напълно затворени очи и танцува през цялото време, превръщайки всеки свой сет не само в музикално, но и в истински визуално преживяване.

"Е, имам добър тренинг - седем години съм се занимавала с класически и модерен балет. Затова и до ден днешен мога да танцувам 7-8 часа, без да спирам. Но такова е моето разбиране за парти - не отивам в някой клуб, за да взимам наркотици и да пия, или пък за да си говоря с някого. Там съм, за да танцувам и да слушам музика.

Същото е и със затварянето на очите. Това е момент на истински екстаз, така най-лесно усещам музиката. Не си представям как правя сетове по друг начин."

В годините между онази неделя в Тутракан и сета за Boiler Room в живота на Габриела се случват необичайно много неща. Като начало - тя се мести в София, открива събитията на Metropolis, "Червило" и "Ялта". Скоро обаче отправя поглед към далечните хоризонти и отива да учи моден дизайн в Копенхаген.

Впечатлена от местната сцена и напълно новия саунд, който звучи в датските клубове, Габриела прекъсва следването си и се съсредоточава изцяло върху музиката. Следващата логична крачка е преместването й в европейската Мека на техното - Берлин.

"Оказа се обаче, че Берлин ми е твърде голям, обяснява тя. Не бях готова за този град - нямах нито достатъчно опит, нито достатъчно издания. Берлин е това за техното, което е Холивуд за филмите. Не можеш да започнеш в Холивуд, без преди това да си направил нито един филм, или само с една късометражка."

Габриела открива нужните баланс и спокойствие в значително по-малкия Брюксел. Очевидно стратегията й работи, защото през последните години направи много важни крачки напред - нейни парчета бяха използвани за кампания на модния гигант Prada (скоро ще се включи в още една), музиката й звучи в селектирания за "Оскар" белгийски филм "Le Fidèle", а добре познати на световната сцена електронни артисти включват нейните вокали в свои парчета (чуйте например отличното "The Moon Chant" на Marco Shuttle). За момента албумите й са 3 - дигиталното ЕР "Her Beginning" плюс пуснатите на винил "Termosfera" и "One Step Ahead", а през ноември тази година очакваме издаването на още две малки плочи с нейна музика.

"Мисля, че това се дължи на факта, че открих електронната музика сравнително късно. Докато учих пиано, научих много за класиката, покрай баща ми слушах Black Sabbath, Pink Floyd и Led Zeppelin, после открих Radiohead, Vangelis, олдскуул хип-хопа Всичко това ми помага много, защото искам моите сетове и моите парчета да разказват истории. А за да разкажеш добре една музикална история, трябва да имаш достатъчно обширни музикални познания."

Въпреки че от години не живее тук, Габриела винаги се представя като "български диджей" и "момиче от малък град". "Разбира се, защото съм горда с произхода си. Преоткрих и българската народна музика, осъзнах огромното значение на фолклора за българското изкуство и душевност, вероятно затова и започнах да експериментирам с него. В рамките на Boiler Room сета например включих моя интерпретация на "Пустоно лудо и младо" - хората страшно много я харесаха, после всеки ме питаше какво по-точно е това. Най-вероятно догодина ще бъде издадена и на физически носител."

информация на www.capital.bg

Facebook коментари