Назад в историята: Преди 75-години кмета превърнал Силистра в образцов град получава смъртна присъда за това

През 1940 г. Втората световна война чука на вратата на България. В тези смутни времена кметът се превръща в още по-важна фигура за живота на обикновения човек. Тогава, след подписването на Крайовската спогодба и връщането на града в границите на България, на кормилото на Силистра застава личност със спорна репутация. Той има сложни отношения със станалия по-късно началник на отделение "А" на Обществена безопасност в Дирекцията на полицията, а тогава един от водещите следователи в него Никола Гешев.

Причината – д-р Иван Дочев (1906-2005) е основател и лидер на Съюза на българските национални легиони (1932 - 1944), председател на Националния фронт, определя се за велик патриот и бранител на вярата, наричан "Българския фюрер". В края на ‘30-те и началото на ‘40-те държавата се бори с крайните партии, най-вече БКП, а приближаващия България фронт води до по-голяма власт за крайнодесните още в дните преди страната ни да отхвърли първоначално обявения неутралитет. Така Дочев за кратко е кмет на Калофер, преди да бъде назначен за управник на Силистра.

Като кмет, той организира публични търгове и изгражда модерния водопровод на града, осигуряващ снабдяване без воден режим и до днес; общинска баня; общинските хали; общинска кланица и хладилник; дневен детски дом; детско летовище; разширение на здравния дом; силози на пристанището с капацитет 600 вагона зърно ефективни и до днес; околийско инженерство. Дочев се грижи за благоустрояването на града и неговата енергийна независимост – откупена е от частниците и е модернизирана електроцентралата с което е осигурено нормално захранване на града.

Дочев действа и в защита на селските стопани. Издействан е държавен заем с който е закупена пшеница, която им е раздадена за посев, търговците житари при всеки опит да мамят производителите на зърнени храни са тежко глобяване, въведени са строги ограничения за прекупвачите преграждащи пътя на производителите до общинския пазар, следи се за качеството на продукцията и санитарно-хигиенните условия в хлебарници, магазини, кланици, колбасарници и ресторанти.
Общината дарява общинско място за промишлено училище, открита е общинска аптека. През 1942 г. театърът от скромна любителска трупа е издигнат до професионален държавен театър. Общината предоставя и салон за Съдебна палата в града и поема разходите за реконструкцията в размер на 500 000 лева. Само за две години след освобождението с Крайовската спогодба, Силистра е превърнат в образцов град. За изключителните си заслуги като кмет Дочев е удостоен със званието "почетен гражданин на Силистра".

Като един от водачите на българските легиони, Дочев има издадена 2 смъртни присъда от т.нар. Народен съд - за кметуването си в Силистра и за лидерството му на легионерите. Той обаче е заминал за чужбина няколко дни по-рано.

На 6 септември 1944, заедно със съпругата си Бисера-Мария Константинова Селвелиева и д-р Георги Иванов Паприков (член на главното водачество на Легиона) Иван Дочев напуска страната с немски военен самолет. Така поне личи от справката на бившата ДС и така е докладвано на 25 септември 1955 година от лейтенантът от ДС Иван Берберов. Тази версия е поставена под съмнение от самият Дочев, който обяснява за тяхното самостоятелно смело групово преминаване на граници и бойни линии.

След капитулацията на Германия неуморимият легионерски водач взема дейно участие при създаването в Западна Германия на "Антиболшевишки съюз", който трябва да обедини всички антикомунистически сили и емигрантски организации. В него участват емигранти от Украйна, Белорус, Грузия, Чечения, Армения и останалите републики от Съветския съюз. Воденият от Дочев Български национален фронт става колективен член на тази международна организация, чийто председател е професор Стетско, министър-председател на Украйна след влизането на Вермахта в страната.

Дочев обаче е обект на интерес от тайните служби на народната власт в България. Затова през 1956 г. Иван Дочев се мести в САЩ, а на следващата 1957 г. там пристига емигрантът Александър Дърводелски, човекът с когото той се свързва идеологически и организационно и когото съдбата е посочила като негов заместник в Българския национален фронт.

Малко след събитията от 10 ноември 1989 година Иван Дочев се завръща в България и се установява в родния си Шумен. Той е в основата на създаването на Български демократически форум, на който става и почетен председател. Иван Дочев има издадени две смъртни присъди от Народния съд, които и до днес не са отменени.

информацията е на www.kmeta.bg, като са ползвани материали от Регионална библиотека "Партений Павлович" – Силистра

на втората снимка е част таблото със снимки на кметовете управлявали Силистра, разположено в сградата на местната администрация.