Събота, 19 Октомври 2019 г.

Погребан ли е в Дръстър патриарх Дамян?

През 90-те години от миналия век воденият от археоложката Стефка Ангелова екип започна разкопки на самия бряг на р. Дунав в днешния Силистра. Те продължиха и през първото десетилетие на новото хилядолетие. А целта е големия средновековен град Дръстър, един от значителните центрове на средновековна България. За това време са разкрити различни сгради, както и части от мощната крепостна стена. В началото правеше впечатление отсъствието на църкви, манастири и свързани с тях некрополи, въпреки многобройните писмени сведения за християнската принадлежност на този край. Но ето, че най-сетне археолозите попаднаха на невероятен паметник.

Само на 30 м от северния градски зид бе открит голям храм, представляващ масивна трикорабна базилика. Тя е дълга почти 26 м и широка близо 15 м. Някога две редици от правоъгълни стълбове са носели арки, поддържащи сводовете на покрива. На изток трите кораба завършват с триъгълни отвън и полукръгли отвътре апсиди, оформящи олтарната част. Там личат следи от ниска мраморна олтарна преграда, пред която е вградена мощехранителница. От централните помещения към притвора се минава през три входа. В него и в източната част на базиликата археолозите намират пет гроба, в които са били погребани представители на духовната и светска аристокрация. Подът на храма е бил изцяло покрит с мраморни плочи.
Находките показват, че църквата се датира в края на ІХ или началото на Х в. Сама по себе си тя е уникална за ранносредновековна България. Изградена е от огромни варовикови блокове, които са много характерни за строителството на Първото българско царство. Но до този момент почти липсват подобни конструкции извън Плиска и Велики Преслав. Че е издигната в епохата около покръстването свидетелства и кръщелнята, намираща се северно от сградата. Учените намериха водопроводната система и част от купела, в който са били потапяни приемащите новата вяра езичници. Още в първата половина на Х в. храмът е бил основно преустроен. Над него е издигнат купол, а вътрешността е била украсена с многоцветна живопис. От нея са оцелели дребни фрагменти с изображения на светци, растителни и геометрични орнаменти. Подът е бил разнообразен с пана от фини мраморни мозайки. При разкопките са открити останки от богатата монументална украса – каменни корнизи, колони, бази и различни мраморни детайли. Детайлите са много близки до скулптурата на преславските храмове. Прави впечатление фигурата на фантастичен звяр с лъвска глава, леопардова шия и лапи на мечка, както и змеят с разперени крила. При разширяването на проучванията се разбра, че църквата не е самостоятелен архитектурен паметник. Тя е естествен център на обширен ансамбъл, състоящ се от няколко двора. Самият храм се издига в централната част. От север той е ограничен от градската стена на Дръстър, а от запад се развиват верижни помещения. Вторият двор е на юг и е ограден отвсякъде с подобни постройки. Те са били двуетажни, а едно от помещенията е особено голямо и е представлявало представителна зала. От изток на храма е третият двор, където археолозите откриват развалините на аристократична баня. Тези хигиенни съоръжения са особено присъщи на строителството на светските и духовни имения на Първото българско царство.

Монументалността на дръстърския ансамбъл насочва към важни исторически факти от историята на ранносредновековна България. Едва след смъртта на Симеон Велики през 927 г. Византийската империя признава официално патриаршеския статут на българската православна църква. Това става заедно с признаването на царската титла на неговия наследник Петър І. Компромисът обаче има висока цена. Всъщност царско достойнство за себе си и патриаршески сан за първосвещеника Симеон провъзгласява още през 913 г. Но след великите му победи неговите цели са грандиозни – да ликвидира Византия и мястото на Източната Римска империя да се заеме от България.

Петър не продължава амбициозната политика на баща си, а се задоволява с признатата от ромеите царска власт единствено на своя територия. Същото се отнася и за утвърдения тогава от вселенския патриарх в Константинопол български първосвещеник. Според много учени едно от условията на това признание е патриаршията да бъде преместена от Велики Преслав в Дръстър. По план, замисъл и начин на градеж архитектурният ансамбъл в Силистра изключително напомня за огромната базилика и комплекса около нея във втората столица, разкрит от Димитър Овчаров, Живко Аладжов и от мен през 80-те години. В историческата наука е напълно прието, че тя е била център на пренесената през 893 г. от Плиска българска архиепископия. Но съгласно каноничното правило, че "цар без патриарх не може", явно след 913 г. в храма вече са служили българските патриарси. Ако наистина през 927 г. средището е преместено в Дръстър, то откритата базилика и комплексът около нея са били тяхната нова резиденция. Изборът не е случаен, защото още от времето на хан Омуртаг и цар Симеон градът изпълнява ролята на втора владетелска столица. Пръв и единствен патриарх там е Дамян, управлявал в Дръстър до 971 г., когато крепостта е превзета от ромеите. Малко по-късно цар Самуил ще възстанови патриаршията, но вече в далечния Охрид. С личността на Дамян е свързано едно предизвикало големи спорове откритие. По време на разкопките в централния кораб на базиликата в Силистра археолозите попаднаха на зидан гроб. В него бе положен мъж в черни монашески дрехи на възраст около 55-60 г., държащ в ръката си кръст от планински кристал. Стефка Ангелова и немският археолог Принцинг изказаха сензационната хипотеза, че това е самият патриарх Дамян. Тази теория напоследък се отхвърля от друг изследовател на Дръстър, Георги Атанасов. Той привежда аргументите, че като изработка кръстът не е по-ранен от края на ХІ в. и че през 971 г. Дамян трябва да е бил старец на 75-80 г. Драматичните българо-византийски войни от последните десетилетия на Х в. пощадяват великолепната катедрала. При падането на България под властта на ромеите тя е вече седалище на епископ. През 1036 г. печенегите плячкосват Дръстър и съсипват красивия храм. Неговият предишен блясък завинаги помръква заедно със славата на могъщото Първо българско царство.

В началото на ХХI в. в една от средновековните църкви на Силистра бяха разкопани гробове на знатни граждани от ХIV в. Особено ценни са погребенията на две аристократки, положени заедно с комплекти златни обеци с фина изработка. Върху тях са гравирани символите на върховната власт, двуглавите орли, както и монограми с името на прочутата фамилия на Тертерите. Двете дами явно са били свързани със сина на Добротица Иванко Тертер, управлявал Силистра през 70-те години на ХIV в."
Едно от най-важните открития в Силистра през годината бе езическото капище с характерния план на вписани правоъгълници. Според археолозите то е построено по времето на хан Омуртаг в началото на IХ в. Макар и силно разрушен, езическият храм свидетелства, че Дръстър е бил един от четирите духовно-административни средища на ранносредновековна България.

проф. Николай Овчаров в сайта trud.bg

Facebook коментари