Събота, 19 Октомври 2019 г.

Римската гробница в Силистра включена в кампанията на Министерство на туризма "Скрито пред очите ти"

Римската гробница със стенописи край Силистра е един от 50-те малко познати туристически обекта в България, които Министерство на туризма популяризира с кампанията "Скрито пред очите ти".

Смело може да се каже, че римската гробница (някогашният Дуросторум) е сред най-известните и емблематични творения на античната цивилизация по света. Няма сериозно изследване за късноантично изкуство и култура, учебник за студенти или научна монография, където тази гробница да не присъства като обект. Изписани са стотици страници от десетки учени с коментари за нейното значение и уникалност.

В същото време силистренската гробница е почти непозната в България, макар да е първият регистриран национален паметник на културата у нас - още през 1948 г. Слабата разпознаваемост на гробницата като значим обект на културно-историческия ни туризъм се дължи и на факта, че доскоро тя не е отворена за посетители - основно заради сериозните проблеми с влагата, която "дъвче" фреските. Благодарение на инсталирането на специална нова климатична система, груповите посещения вече са възможни през по-сухия сезон (късна пролет, лято, ранна есен) - след предварителна заявка на сайта или телефоните на Регионалния исторически музей.

Онова, което прави силистренската гробница уникален паметник на късноримската архитектура и живопис е нейната богата стенописна украса. Гробницата представлява еднокамерна и правоъгълна сводеста постройка с размери 3,30/2,60/230 м.

Без изключение, цялата ѝ вътрешност е покрита с фрески,
напълно съхранени във вида си от самото стенописване. Изображенията представляват геометрични, животински и човешки фигури, ловни и семейни сцени. Стилистиката им е в традициите на eлинизма, изографисването носи характерните белези на епохата на римския император Константин и са дело на надарен художник, дошъл от източните имперски провинции (вероятно от Египет или Сирия). Това е една от най-запазените и най-богато декорирани късноантични гробници на Балканите от началото на ІV в.

Археологическият паметник е открит случайно през 1942 г. в южните покрайнини на Силистра, където се е намирал античният некропол на Дуросторум - един от най-значимите римски градове на Долния Дунав през II - VI в. Първото писмено сведение за това селище е заповедта на римския император Траян от 106 г. за преместването на XI Клавдиев легион от Панония в Дуросторум. Легионът е ударна сила срещу идващите от север през река Дунав врагове на империята. От 106 г. до VI в. тук постоянно и без прекъсване лагерува тази най-важна военна единица на Римската империя на Долния Дунав. Така Дуросторум се оказва основен форпост срещу варварските нашествия
и най-вече срещу набезите на готите.

Дуросторум става самоуправляващ се град муниципиум през 169 г. и през IV в. изживява бурен просперитет. Свидетелство за това са внушителните по размери градски бани, езически храмове и олтари, частни домове и крайградски вили, открити при Силистра. Изградени са водопроводи, големи обществени здания, площадите са декорирани с мраморни статуи и барелефи. Римската гробница е част от цялото това архитектурно наследство.

Археологическите разкопки в района разкриват, че Силистра е центърът на античния некропол на големия римски град. В сърцето на този некропол са погребвани най-знатните магистрати, които са и най-видните граждани на Дуросторум по това време. Доказателство е фактът, че през 60-те години на миналия век, само на стотина метра западно от гробницата, е разкрито едно от най-забележителните погребения на римски пълководец в българските земи - със златни накити, ликторски жезъл, великолепна колесница и мечове, покрити със скъпоценни камъни. През 70-те години южно от гробницата е открит мартириум (мавзолей) на трима от дванадесетте раннохристиянски мъченици на Дуросторум.

Гробницата е иззидана от тухли и е с вход от изток. Вътре в нея на бял цокъл е разположен фриз от 11 правоъгълни полета, включени в керемиденочервена рамка. Богатата стенописна украса предполага, че това е гробницата на знатен римлянин.

Централното правоъгълно платно е заето от фигурата на господаря в цял ръст, а до него е знатната му съпруга. На останалите са изобразени деветимата им прислужници, които носят елементи от патрицианския костюм на господаря. Върху източния люнет (стенно поле, ограничено от арка) са изобразени двойки гълъби, а върху западния - пауни, които пият живата вода на вечния живот от голяма ваза камперус. Сцената e символ на безсмъртието. Особено впечатляващ е единият от прислужниците, който държи най-важния елемент от господарския костюм - червена хламида (плащ) със златна фибула. Самият прислужник е с дълга руса коса и учените предполагат, че става дума за гот. Готите започват да се инфилтрират в този район още от времето на Константин Велики, за да се стигне по-късно до тяхната инвазия.

Според последните изследвания, за които разказва директорът на Археологическия музей в Силистра проф. Георги Атанасов, гробницата е построена към втората четвърт на ІV в. като заупокойно жилище на римски патриций езичник от Дуросторум.

Това личи от неговите патрициански одежди, както и от нарисуваната патрицианска грамота -кодицил - връчена му от императора (Константин Велики или наследниците му) в началото на ІV в. Най-вероятно около средата на IV в., подобно на други провинциални аристократи, той е почетен с висока титла (патриций, магистър, сенатор, консул). Доказателства за това се съдържат и в неговото облекло, което напълно съвпада с облеклото на патрициите, сенаторите и най-висшите магистрати от ранновизантийската епоха. Коланът и червеникавото наметало подсказват, че той е принадлежал към висшата военна аристокрация.

Знатният гражданин на Дуросторум е бил член на сената в Константинопол и се смята, че произхожда от източните провинции на Империята (Сирия, Египет). Основание за тази хипотеза е фактът, че животните и растенията, изобразени във фреските, не са характерни за българските земи, а за Африка и делтата на река Нил (с палмите, наровете, леопардите и пауните). Това подсказва, че или господарят, или художникът - а най-вероятно и двамата - произлизат от онези богати провинции на Римската империя - Предна Азия и Северна Африка. Стенописите подсказват още, че патрицият е бил езичник, живял на границата между две епохи - между залязващото езичество и зараждащото се християнство. Вероятно собственикът е напуснал града при готското нашествие в края на IV в., поради което гробницата така и не е използвана по предназначение.

В района могат да бъдат посетени още Археологическият музей в гр. Силистра, Свещарската гробница, Историко-археологическият резерват "Сборяново", Ивановските скални църкви, крепостта "Червен", тракийско-римското светилище "Балджията", село Стрелково.

Гробницата е отворена за групови посещения след предварителна заявка в регионалния музей.

Facebook коментари