Неделя, 20 Октомври 2019 г.

Кирил Боянов: Правителство, което съхрани и усъвършенствува кооперативизма ще съхрани селото, земята и България

По инициатива на Националният съюз на земеделските кооперации в България в страната се провеждат работни срещи за обсъждане на проектозакон за кооперирането в земеделието. По този повод помолихме г-н Кирил Боянов, председател на Областния съюз на земеделските кооперации /ОСЗК/ в Силистренска област да сподели своите виждания за настоящето и бъдещето на земеделските кооперации.

Какво е в момента състоянието на браншовата организация на земеделските кооперации в Силистренско?

Областният съюз на земеделските кооперации в Крайдунавска Добруджа обединява 31 кооперации, които стопанисват и обработват над 370000 дка от общата обработваема земя – 1723000 дка от Силистренска област.

Какви са различията и особеностите в дейността и работата на кооперациите и останалите стопански субекти в земеделието?

Не само нашите, но и всички земеделски кооперации в страната, като икономически субекти на нашия и световния пазар работят при различни икономически условия. През този програмен период 2014-2020г. субсидиите продължават да са по-ниски от останалите членки на Евросъюза. Както всички земеделски производители, така и земеделските кооперации купуват семена, торове, препарати и техника от западните фирми на по-високи цени. Единствено все още наше предимство, като елемент на калкулиране на себестойността на продукцията е по-евтиният труд. Очакваме през следващият програмен период 2021-2027г. това различие в субсидиите да се коригира чрез т.н. Кохезионен фонд на ЕС и нашите стопански субекти в земеделието да бъдат конкурентноспособни на нашият и световният пазар.

Къде са нашите земеделски кооперации на българската стопанска "Карта" особено в сегашните условия на ЕС?

Земеделските кооперации, като членове на Областния съюз на земеделските кооперации в област Силистра са барометър и критерий за останалите субекти в земеделието по размера на изплащаната рента.
Въпреки лошите климатични условия и двете продължителни засушавания през пролетта и есента на 2018 година по време на сеитбите, които нанесоха значителни загуби и трудностите при реализацията на продукцията поради ниските изкупни цени все пак предходната година приключи с по-малък финансов резултат беше успешна. Изплатената рента за 2018г. е в интервала 70 до 90 лв/дка, с което ни изпреварват кооперациите от област Добрич. Останалите земеделски производители, арендатори и други частни земеделски структури изчакват решенията на общите събрания на ЗК и се равняват или съобразяват с нашите параметри.

Какво предстои на силистренските земеделски кооперации в близък план?

Предстои ни една много отговорна пролетна сеитба и тя за много земеделски кооперации е почти привършена. Радостно, е че природата ни "съжали" и дъждовете, които паднаха върнаха оптимизма на земеделските производители.

Кои са причините, които налагат изготвянето и приемането на нов Закон за кооперирането?

Сега действащият Закон за кооперациите е не само "морално остарял" и не е предназначен само за земеделските кооперации, той е правен преди десетилетия при други икономически условия. Той "няма нищо общо между търговска кооперация, горска кооперация, кооперация на стоматолози, финансова кооперация и днешната земеделска кооперация.Тази инициатива за изготвянето на нов Закон за кооперирането е на Националният съюз на земеделските кооперации и се провежда в цялата страна с Председателите на земеделските кооперации.

Все пак кои са опорните точки за промени на сегашното Законодателство?

Първопричината е установяване на връзката със земята. В досегашният Закон липсваше тази връзка и в много случаи тази празнота в Закона се коригираше със самият Устав на кооперацията. Втората опорна точка е регулиране на поземлените отношения между собственика на земя и ползвателя. В досегашният Закон този проблем се уреждаше чрез аренден договор сключван между собственика /член кооператора и земеделската кооперация-ползвател/. Правна недостатъчност е в случая сключващ договор със "себе си". Тази правна недостатъчност в новият проектозакон се предлага да се регулира чрез т.н. Договор за управление между собственика на земя и ползвателя и това да бъде сключване на договора еднократно с посочване на срокове, задължение на страните, начин на ползване, период на предстояване на земята в патримониума на кооперацията, условия за създаване на трайни насаждения, промяна на начина на трайно ползване, създаване на локални поливни площи, опазване на почвеното плодородие и т.н.
Трета опорна точка е сключване на Договор за управление с определяне размера на вътрешната рента в зависимост от качеството и размера на предоставената земя. Докато за член кооператорите вътрешната рента е икономическа реализация на поземлените отношения "собственик-ползвател", то за външни собственици предоставили си земята т.с нечлен кооператори се въвежда външна рента и тя по свое икономическо съдържание и размер е различна от вътрешната рента. Четвърта опорна точка – В новият проект се въвежда изискване за ценз и професионални качества на Председателя. Допуска се, ако няма подходящ член кооператор с ценз и професионални качества, то Управителният съвет да предлага на Общото събрание избиране на изпълнителен директор за менажер на земеделската кооперация /кооператив/ на собственици на земя.
Пета опорна точка – В новият проектозакон се предвижда броят на гласовете при гласуване да е в зависимост от размера на дяловата вноска и размера на предоставената земя с договор за управление от член кооператора.
Шеста опорна точка – По отношение постигане на икономическа привързаност и интерес на членуващите в кооперацията /кооператив/ в проектозакона се дава възможност член кооператорите да завишат своя дял чрез лични вноски на декар обработваема и внесена земя, какъвто опит досега има в някои стопански субекти. Вторият източник за завишаване на дяловият капитал на собствениците на земя нормативно е посочено в проектозакона чрез капитализиране на дивидента по решение на Общото събрание.
Седма опорна точка – Нов момент, който възникна при работните срещи това беше провеждането на годишните събрания. Надделява предложението при изтичане на четиригодишният мандат на органите за управление да е задължително това Общо събрание с оглед изборност на органите за управление. Докато годишните отчетни събрания да не се провеждат, като резултатите от тях се публикуват на сайта на Националният съюз на земеделските кооперации и да няма изискване за регистрация на тези годишни събрания в Агенцията по вписванията.
Осма опорна точка – При изтичане на четиригодишният мандат на органите за управление задължително да се извършва финансова инспекция от контролните органи на НСЗКБ, а не както е сега по чл.63 от ЗК-пожелателно.
Девета опорна точка – В проектозакона се предвижда учредяване на кооперация /кооператив/ от собственици на земя и учредяване на кооперация /кооператив/ от земеделски производители – ЕТ, СД, ЕООД или т.н. фермерски кооперации /кооперативи/. При вторият тип кооперации /кооперативи/ Законът ще даде отговор , на какъв принцип и критерии ще се изграждат те т.с. с апортна вноска и как ще се регулира приноса от крайният резултат. Опитът в света примерно доказа потребността от такъв тип фермерски кооперативи, какъвто пример е Лимагрейн във Франция с 3200 членуващи фермери. Изграждането на двата типа земеделски кооперации /кооперативи/ на физически и юридически лица трябва да създаде условия за изграждане на единно складово стопанство и търговско звено. Днешните земеделски кооперации, всяка от тях т.е. председателя /менажера/ изгражда складово стопанство, извършва проучване и търсене на пазари, следи маржовете в цените, следи предлаганите банкови опции по-отношение кредитирането и много малко време му остава, като менажер да следи изпълнението на технологичните практики, да внедрява наукоемки технологии, нови иновативни решения.
Друг основен проблем на днешните кооперации /кооперативи/ е нарушеното равновесие между структура на МТП и структура на културите. Имаме прекалена енерговъораженост и енергонаситеност с техника и за някои кооперации имаме недостатъчно натоварване на техниката поради липса на ресурса земя. В следващите години ресурса земя ще става все повече търсен не само , като атрактивна и печеливша стока, но и като средство за производство.

Кои са причините икономическият интерес към българската земя да расте?

Интересът към българската земя расте и ще расте заради благоприятното разположение на страната ни в умерено континенталният пояс. Въпреки глобалното затопляне на планетата у нас има граници между четирите годишни сезони. Богатото разнообразие на типовете почви и тяхното естествено плодородие, в съчетание с благоприятния климат са предпоставка и условие за диверсификация при отглеждането на културите в различните региони на страната. Заедно с тази природна даденост за биологично възпроизводство ще продължава да нараства икономическият интерес към земята не само от членки на Европейският съюз, но и от трети страни. Докато в миналото кооперирането, сдружаването, обединяването се извършваше по административен ред, то с този проектозакон за кооперирането се цели чрез икономически регулатори и държавна намеса да се съхрани и доразвие кооперативизма. Изминалият 25 годишен период доказа, че там където има земеделска кооперация в дадено населено място се съхрани имунната система на живот, донякъде се забави демографският срив и моето умозаключение е, че кооперацията /кооперативите/ чрез държавна намеса са възможност за създаване на средна класа на село и партия или правителство, което съхрани кооперативното движение ще съхрани селото, българската земя и България.

Facebook коментари