Четвъртък, 08 Декември 2022 г.

Днес се навършват 125 години от смъртта на Сава Доброплодни

На 19 април се навършват 125 години от смъртта на Сава Доброплодни – виден български възрожденец, просветен деец и книжовник, театрален и читалищен деятел, автор на редица учебници и учебни помагала.

Той се ражда на 3 декември 1820 г. в родолюбиво учителско семейство в Сливен. След края на Руско-турската война от 1828-1829 г. родителите му се преселват в Плоещ, но след смъртта на баща му семейството се завръща в града на стоте войводи.

Известно време бъдещият книжовник учи в Котел при Гаврил Кръстевич, а през 1835 г. заминава за Цариград за да продължи образованието си.

В турската столица Сава Доброплодни е обучаван първоначално от йеромонах Натанаил по гръцка граматика, а след това да прави преводи от старогръцки на новогръцки език. Впоследствие с помощта на сливенски търговци постъпва в гръцкото Куручешменско училище в Цариград, където по това време учи Георги Сава Раковски.

През 1842 г. сливналията завършва училището с отличие, заради което получава титлата "евкаридис", ставайки учител в класното елинско школо в Котел. Там преподава в продължение на пет години, а през 1848 г. се прехвърля в Шуменското класно елинско училище.

В Шумен Доброплодни се запознава и сближава с няколко унгарски, полски и чешки емигранти, сред които е и Лайош Кошут, на когото чете и превежда новините от гръцките вестници. По това време се заема и със съставянето на няколко учебни ръководства.

В периода 1852-1853 г. той обикаля по-големите селища в Централна и Източна България, за да се запознае отблизо с проблемите и нуждите на българските училища, както и да привлече спомоществователи за книгите, които е подготвил за печат. При тази своя обиколка Сава Доброплодни се среща с редица наши видни книжовници и просветители, сред които са Н. Геров, Й. Груев, Р. Попович, Б. Петков, Ив. Момчилов, Д. Шишманов и др.

През зимата на 1853 г. в Земун видният наш просветен деец и книжовник отпечатва две свои ръководства – "Водител за взаимните училища" и "Писмовник", след което се отправя за Белград и Карловци. През пролетта на 1853 г. той се завръща в България, раздавайки на спомоществователите си отпечатаните свои книги. След това предприема няколко месечно пътуване до Виена, Бърно, Прага и Карлсбад.

От ноември 1853 г. Сава Доброплодни е назначен за привременен професор по гръцки език в гимназията в Карловци, където преподава около две години и половина. През 1856 г., след края на Кримската война (1853-1856 г.) той се завръща в Шумен и открива първото българско класно училище, на което става директор.

Освен с учителстване се занимава и с театрална дейност, като за целта създава първото читалище в града, ставайки негов пръв председател. Сливенският просветител урежда редица театрални постановки с участието на свои ученици, сред които са Васил Друмев, Добри Войников и др.

В периода 1859-1862 г. Доброплодни е директор на класното училище в родния си Сливен. По това време той сътрудничи на българския периодичен печат в Цариград и по-конкретно на вестник "България", изпращайки свои дописки за състоянието на училищата у нас.

През 1862 г. заминава за Варна, където учителства около две години, а след това е даскал в Тулча, Силистра и Кюстенджа.

През 1870 г. е избран за делегат на българския църковно-народен събор, провел се в Цариград, а от 1875 до 1878 г. отново учителства в Тулча.

След освобождението на България от турско робство сливенският просветител и книжовник първоначално е член, а след това и председател на Окръжния съвет във Варна. Впоследствие от 1881 до 1885 г. видният наш възрожденец е училищен инспектор, първоначално в Разград, а по-късно във Варна.

През 1887 г. Сава Доброплодни започва да издава вестник "Нова българска пчела".

Избран е за дописен член на БКД (дн. БАН) през 1881 г., а през 1884 г. става почетен член на дружеството.

Сава Доброплодни е автор на побългарената комедия "Михал", станала една от най-разпространените през Възраждането. Други негови пиеси са "Тримата ефрейтори" и "Прошенописец". През 1893 г. излиза от печат мемоарната му книга "Кратка автобиография", в която той изнася интересни данни за живота на българите през възрожденската епоха.

Умира в София на 19 април 1894 г., като е погребан по подобаващ начин за големите му заслуги за просветата на народа ни.

Facebook коментари