Събота, 24 Август 2019 г.

Силистра влиза в брошура със 17 ЕДЕН-дестинации

Министерство на туризма подписа Споразумение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за "Комуникационна кампания за популяризиране на дестинациите ЕДЕН в България – III издание", финансирана по програма COSME 2014-2020 г. Досега България е участвала успешно в четири издания на проекта ЕДЕН за избор на нови малко познати дестинации със следните теми и избрани победители и подгласници.

Област Силистра е отлична туристическа дестинация – победител в Национален конкурс ЕДЕН 2010 "Водата - извор на живот и благоденствие" с проект "Седем състояния на водата: дух, здраве, вяра, история, красота, традиция и бит", изработен от екип в Областна администрация Силистра, представен и в Брюксел. Две години по-рано Силистра се класира и като един от подгласниците на победителя в Национален конкурс ЕДЕН 2007 "Тракийският дух" с проект "Вечно живият дух на Тракийския бог Залмоксис".

Заедно с други победители и подгласници от конкурси в следващи години информация за дестинацията има в интернет чрез сайта www.edenbulgaria.eu, изработен през 2017 г., подлежащ на поддържане и актуализиране в ролята му на он-лайн платформа на българските ЕДЕН дестинации. Сред предвидените дейности в третото издание на комуникационната кампания е създаването на он-лайн бюлетин за българските ЕДЕН дестинации – двуезикова версия BG и ENG.

Предстои изготвянето на обща брошура за всичките 17 ЕДЕН дестинации. Тя ще съдържа информация за най-важните забележителности – културно-исторически, природни и др., фестивали и други важни празници, както и снимки за тях. Предстои интегриране на българските ЕДЕН дестинации по всички официални он-лайн комуникационни канали на Министерство на туризма: www.bulgariatravel.org, Youtube, Facebook.

Сред обектите: аязмото до село Руйно, община Дулово, заредено с духа на легендарния светец Демир Баба (Железния баща), чието име се свързва с извличането на вода от земята. Мястото е символ на верска толерантност и разбирателство в нашия край, тъй като от години християни и мюсюлмани се събират, празнуват и правят курбани. Съществува традиция по клоните на дърветата да връзват парцалчета за здраве и късмет, както и ритуално измиване.

Чешмата "Калимарица" се намира в крайдунавското с. Ветрен. Мястото, където се намира чешмата, е лесно достъпно. В далечни времена се заражда легенда за лековитата вода на река Калимарица. В село Ветрен се намира известната, датираща още от римско време, чешма, носеща същото име. Съществува легенда за водата на чешмата, според която тя влияе благоприятно върху потентността на мъжете и подпомага жените при зачеването.

Манастир "Св. Марина" се намира в живописна местност край село Сяново, община Тутракан. Старо предание разказва, че в този район се е намирал град, наречен Паскаля, от който е останало името на местността "Паскалъка". До града е имало три манастира: "Св. Марина", известен със своето аязмо, "Св. Никола" и "Св. Мина". Съдбата им е неясна, но се предполага, че са опожарени при падането под турско робство. И днес при обработването на земята се намират каменни плочи, човешки кости и хоросанови отломъци.

Кючук-Кайнарджанската чешма се намира в с. Кайнарджа. Всеизвестен е фактът, че през 1774 г. там е сключен мирен договор между Русия и Османската империя, с който се покровителства християнското население на територията на цялата Османска империя. Историята разказва, че преди да изпрати войските на война, императрица Екатерина Велика заръчала на генералитета си не само да я зарадва с победа над османските войски, но когато дойде време да сключва мирния договор - да намери място, което има извор. Според легендата това се случва.

На мястото на извора през 1892 г. е направена чешма, от която блика изворна вода през шест чучура. Оттогава до днес се вярва, че, който пие от извора, получава целувка от Екатерина Велика, императрица на Русия от 1762 до 1796 година, чието управление народът на Русия бележи като "златен век". В нейна чест тук е единственият в България паметник на владетелката. Заедно с чешмата и с паметника на пълководеца Румянцев, той е част от Европейската мрежа "Места на мира".

Блатото с водните лилии край село Малък Преславец е една от последните запазени влажни зони по българския бряг на р. Дунав. Птичето богатство на района до този момент наброява 147 вида, от които 82 са гнездящи. Гордостта на блатото е голямото флористично богатство, съсредоточено на такава малка територия. Установени са около 180 вида висши растения. Безспорно най-важно място заема красивата бяла водна лилия.

Обичаят "Пеперуда" (молебен за дъжд) в община Алфатар е също местна забележителност. Няма точно фиксирана дата за провеждането му, но се прави обикновено през "петровия месец"" (втората половина на месец юни), когато времето се засушава. Обичаят е запазен и се изпълнява като туристическа атракция от възрастни жени.

Рибарското селище на с. Гарван, община Ситово, съществува от 1984 г. и се е намира на километър 409, където и днес се развява българското знаме. Рибарска махала има и в град Тутракан, в която работи Посетителски център, представящ древни рибарски занаяти, вкл. изработка от специално дърво на известната лодка, наричана "тутраканка".

Относно темата "Вечно живият дух на тракийския бог Залмоксис" дестинацията интегрира в себе си уникални тракийски култови паметници и предания за тракийска културна традиция съхранени до наши дни. Материалните паметници са комплекс от пет разположени наблизо едно до друго скални светилища, оформени от траките през VІ-ІV в. пр. Хр. в чест на бог Залмоксис. Днес те са в живописна защитена местност "Малък Канагьол", намираща се в района на с. Стрелково, община Кайнарджа, съхранили автентичен интериор и екстериор от тракийската епоха до ден днешен. Откритите в тях археологически находки се съхраняват в Археологически музей Силистра.

Тези паметници са в уникална връзка с жива културна традиция, изразена в практикуваните и до днес в региона кукерски фестивали, които се смятат за наследство от тракийската обредност, свързана с местното гетско божество Залмоксис/Кронос.

Единствените досега безспорно документирани тракийски скални пещерни светилища в Добруджа и на север от Балкана са върху десния бряг на р. Табан. Те формират култов комплекс от светилища, скални храмове, култови ниши, култови ями, култови площадки. Когато надзърнем във внушителните скални олтари на храмовете над реката, подземните галерии и недостъпните карстови зали с изсечени олтарни ниши неволно си спомняме за онзи древен тракийски мит за Залмоксис, когото местните гети почитали като бог, и който извършвал мистерии в пещерния храм над реката Кегейон.

Скално светилище до с. Войново е най-северното в скалния култов комплекс, разположено върху десния бряг на сухоречието Табан, на 7 км. северно от "Баджалията". Вляво от изразително оформен от природата голям скален навес на недостъпна височина се намира естествена пещера със следи от изкуствена обработка, ориентирана на изток. В подножието й са открити фрагменти от тракийска керамика. В пещера до светилището през Средновековието старобългарски монах отшелник оформя малък параклис и килия, в която се подвизава през Х в. Тук се слага началото на колония, включваща над 40 старобългарски скални манастири, скитове и килии, която се развива по съседното сухоречие Канагьол в региона на гр. Алфатар и на юг до с. Скала, Силистренско.

Силистренска катедрална църква "Св. Първоопастоли петър и Павел" е паметник на културата, построен след Кримската война от зидари от водещата през Възраждането Дряновска архитектурна школа. Той е катедрален храм на древнопросияла през IV в. Доростолска митрополия. Засега е единственият храм в България, в който, освен образите на доростолски мъченици от ІV в., на които вече е посветен празник през м. юли, са изобразени всички раннохристиянски светци от българските земи.

Археологически музей при Регионален исторически музей Силистра. Сградата e построена през 1926 г. върху руините на масивен римски езически храм от ІІ-ІІІ в. От 1984 г. е обявен за паметник на културата, а през 1990 г. е преустроен в Археологически музей. В него се съхраняват над 20 000 археологически паметници, някои от които са без аналог и с изключителна художествена и историческа стойност: трако-римска шлем маска от І в., часовник с образа на Орфей от ІІ в., статуя на римлянка (Pudicitia) от ІІ в., римска колесница от ІІІ в., мечове и накити на знатен римски магистрат от ІІІ в., златен пръстен от гроба на светец мъченик от ІV в., златни накити на дръстърска дeспотица от ХІV в., колекция от кръстове от Х в. от средновековния патриаршески храм.

Facebook коментари