Сряда, 09 Октомври 2024 г.

Калоян Димов от РИМ – Силистра издаде новата си книга "За монетите на Дионисополис"

Още през 7 в. преди Христа, владетелят на Лидийското царство Гигес сече първите монети от електрон. Поради своята практичност те бързо се разпространяват в античния свят. Такива започнали да се секат из множество държави и градове, включително тези, чиито останки днес се намират по крайбрежието на Българското Черноморие. От бронз, злато и сребро се съхраняват монети, сечени в Аполония понтика, Месамбрия, Одесос, Анхиало и Дионисополис.В края на февруари 27-годишният археолог Калоян Димов, възпитаник на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" и главен редактор на списание "Реверс", публикува за свободно сваляне новата си книга "За монетите на Дионисополис". Тя е втора за младия нумизмат, който е уредник в РИМ – Силистра. Сборникът съдържа 15 статии, публикувани като едноименна поредица в онлайн изданието Морски вестник. Първата от тях е единствената, написана в съавторство с докторанта по археология към ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" Ева Димитрова.Книгата разказва за бронзови монети, сечени между 4 в. преди Христа и 3 в. от новата ера. Обхваща, както предримския, така и римския период на града, а представените владетелите са Александър Север, Комод, Юлия Домна и Гордиан ІІІ. На много от монетите е запечатан образа на бог Дионис, а значими моменти от живота на Зевсовия син, такъв какъвто го познаваме от древногръцката митология, са посочени в отделна статия. Книгата разсейва заблудата за уникалността на монета, която се оказала фалшификат.Напечатана е в ограничен тираж и на хартия от хасковското издателство "Амикум". Само месец, след като е публикувана в интернет, книгата е теглена не само у нас, но и в САЩ, Русия, Германия, Англия, Турция, Полша, Италия и други държави, а във Франция положителна положителна рецензия публикува археологът д-р Тибо Кастели.Изданието допълва цялостната картина за монетната продукция на черноморския град и в същото време разкриват една малка частица от миналото на българските земи, смята неговият автор.

Facebook коментари